Бягството от войната, терора, мизерията и промените на климата

Бягството от войната, терора, мизерията и промените на климата. Това е тема на рубриката "Зелена светлина - на фокус".

Те бягат. Всеки си има причина... Войната в Сирия, мизерията, липсата на бъдеще в някои африкански страни, несигурност, заплахи за близките, нетърпимост към общност, религия, разбирания.

Те бягат. И в зависимост къде попаднат, ги определят като мигранти, бежанци, натрапници, евентуална работна ръка, пришълци, заплаха за местните и какво ли още не.

Те бягат, но едно е общото между тях. Средата, от която искат да се измъкнат, не им понася. На тях и на техните деца. Когато всичко опре до оцеляване, причините избледняват. Когато въздухът се изпълни със задушливи газове от взривове и дори от химическо оръжие, когато водата в изворите секне или вече не става за пиене, когато прахолякът и сушата поразят реколтата... тогава хората започват да търсят спасение другаде.

Тази година първият опит за получаване на официален статут на климатичен бежанец завърши с провал. Съд в Нова Зеландия отказа да признае този статут на Иоане Теитиото от Кирибати. Човекът се плашел за себе си и семейството си заради постоянното повишаване на нивото на океана.

Тази история сме я чували, ще си кажат мнозина. Е, специално за тях са тези кадри: на така наречените с общото понятие "мигранти" по маршрута от Средиземно и Егейско море, през Балканите, към съвременната, добре развита, лелеяна Западна Европа. Тези мигранти са около половин милион. А вече заляха Стария континент до степен на тревога. В Турция и Ливан остават повече от три милиона. Повечето няма как и къде да се върнат. Така че пътят за тях отново клони към опасната в много отношения, но добре известна посока.

И всичко това - заради една война и една силно изродена, но добре спонсорирана от петролни залежи терористична организация - "Ислямска държава". Погледнато отстрани и по-отвисоко проблемът е само капка в морето, чието ниво постоянно се покачва - така, както се покачва и средната температура на планетата. Така, както отчитаме все по-топли години. Рекорди за периода, в който се води статистиката. 2015, че и предстоящата 2016 вече са дали заявки за вписване в поредицата от рекорди.

Да вярва, който иска. Но наводненията, свлачищата, пресъхналата земя и отровеният въздух не делят хората на вярващи и невярващи в климатичните промени. Знаците на природата лесно могат да се разчетат, особено когато са очевадни. Знаците на събитията и конфликтите също дават шанс за осъзнаване. Сегашната бежанска вълна е само малка генерална репетиция за онзи сценарий, в който средната температура на Земята ще се повиши с повече от два градуса.

Ако хората не могат да постигнат решение за спирането на един конфликт и ликвидирането на една изродена организация, как тогава ще действат при глобални катаклизми? Едва ли ще могат да кажат, че това е продължителен процес и това оправдава отлагането на решенията. Времето за отлагане отдавна е изтекло.

Преди повече от пет години в Копенхаген се говореше за последния шанс на човечеството да вземе решение, за да се спаси от климатична катастрофа. Климатичната конференция в Париж, която ще се състои в края на тази година, отново се определя като "последен шанс" за задължително споразумение, което ще намали вредните емисии и ще удържи глобалното затопляне в рамките на двата заветни градуса.

Засега, обаче, държавите и техните лидери продължават да говорят на различни езици - и за актуалната бежанска вълна, и за постигането на задължителен консенсус по въпросите на климата, които са си и въпрос на оцеляване. Междувременно в Европа започва да се захлажда. Скоро ще застудее. А с влошаването на времето, щом калните потоци потекат край палатките на бежанските лагери, хората в тях естествено ще се превърнат в ... климатични бежанци.