Честита нова година

Режисьор Клод Льолуш

В ролите: Лино Вентура, Франсоаз Фабиан, Шарл Жерар, Андре Фалкон, Мирей Матийо, Жерар Сир, Лило, Клод Ман, Фредерик де Паскуале, Силвано Транкили и др.

Освободен затворник се опитва да върне изгубеното в дързък обир на бижута заради една много специална среща.

Клод Льолуш разказва история в спомен с оригинална форма, където минало и настояще се разделят цветово, но обратно на асоциацията. Режисьорът е експериментатор във формата и операторският опит му дава голяма свобода в новаторството. Камерата постоянно се движи, субективно, понякога странно и хаотично и това е един от маниерите на Льолуш да внушава паника и напрежение в микс от жанрове със сатирична нотка и отражение с промяна в поведението на героите, в случая за период от седем години. Според критиците "Честита нова година", може би, е "най-организираният" филм на Льолуш. Миналото е цветно, настоящето е черно-бяло с множество ретроспекции "една в друга" в сложно монтиран разказ, който самият Стенли Кубрик цитира сред своите любими уроци по режисура.

Сцената, в която героят е на "изпит" между сноби, приятели на изтънчена антикварка, е отговорът на самия Льолуш. Запитан "как може да отиде на кино, без да е прочел поне една критика", отговорът е: "Точно така, както избрах една жена. Поемайки риск."

Половината от бюджета на филма е осигурен чрез приход от реклама на бижута "Ван Клиф и Арпелс". Доброто старо френско кино редовно получава своя американски римейк - "Честита нова година" е филмиран в САЩ през 1987г. от режисьора Джон Авилдсен с Питър Фолк, а 20 години по-късно, през 2007г., Робърт де Ниро си пожелава ролята на Лино Вентура, но без филм засега....

Краят на 1972 година. В Деня на Свети Силвестър подаръкът от директора на затвора е кинопрожекция. Докато текат кадри от "Един мъж и дена жена", забелязва вълнение между затворниците и неочаквано трима са помилвани. Осъден мошеник и крадец, Симон получава своя подарък - да празнува Новата година свободен. Но жената, за която мисли, не го очаква. В Париж любимата Франсоаз не е сама в апартамента си и дори не забелязва появата на Симон, който през цялото време си има "опашка".

Разочарован, влюбеният крадец намира подслон в нощта, а на другия ден - първи от Новата година, пътува назад към Коледата на 1966-а, когато със своя приятел Шарло заминават за Кан. Още с настаняването си в хотела, започват наблюдение на бижутата в близкия магазин на "Ван Клиф и Арпелс", но Симон е раздвоен от интерес към младата антикварка в съседство. Обирът на бижута в стил "Арсен Люпен" се обръща в любовен лов. Крадецът е внимателен, но недодялан, антикварката е шлифована и независима, но способна на суетност, ако открие чиста и истинска любов. Това е находката, която струва повече от бижутата заедно с цялата изобретателност на Симон...

Златна Романова

Номинация от БАФТА за филмова музика на Франсис Ле /1975/;

Специален "Давид" за Франсоаз Фабиан и Лино Вентура от Италианските филмови награди "Давид ди Донатело" /1974/;

Награди за най-добра актриса на Франсоаз Фабиан и най-добър актьор на Лино Вентура от Международния филмов фестивал в Сан Себастиян, Испания/1973/;

Награда "Сент Жорди" за най-добро представяне на актьор в чуждестранен филм на Лино Вентура от Каталунските филмови награди в Барселона /1974/.