Георги Ганев е част от екип, който прави мащабно разследване за КТБ. Той поясни, че разследването се финансира основно от фондация "Америка за България" и получава подкрепа от още няколко големи международни организации. Според Ганев основна роля играят неправителствените организации, които работят по проекта, без външни влияния. Това е гражданско разследване, продиктувано от подозренията на обществото, че случаят с КТБ няма да получи задоволително решение, а виновните лица няма да получат наказание. Инициаторите са три НПО и Центърът за либералнип стратегии, програма "Достъп до информация" и българският клон на "Трансперънси Интернешънъл" /Прозрачност без граници/, най-голямата международна организация, която се бори с корупцията.

На базата на разследването досега Ганев каза, че банката КТБ е била част от един много по-голям проект - терминът е "стейт кепчър" или "захваната държава". това ознава, че държавни институции, органи на власт, хора, партии да захванати от определени частни интереси и ги обслужват за сметка на обществения интерес.

Георги Ганев - икономист:
"КТБ беше банка, много условно казано... Като чисто бизнесрмодел КТБ беше една правна невъзможност. Тя беше частен инвестиционен фонд, който обаче се финансира се депозити, което в европейския правен мир е неразрешено, вкл. и в българския правен мир. Не може частен инвестиционен фонд да се финансира с депозити. С депозити могат да се финансират само нормален тип кредити... докато тази банка се държи като собственик на определени рискови активи."

Държавата, убеден е Ганев, не може да си върне парите. Голяма част от тях са чиста загуба, не могат да бъдат възстановени. Невинни няма, но тандемът Цветан Василев и Делян Пеевски са тандемът, който движи нещата в продължение на 14 години, категоричен е икономистът.

Журналистът Калин Първанов е част от инициатива, наречена "Да спрем машината на неравенството". В нея участват няколко сдружения, няколко извънпарламентарни партии и три синдиката, вкл. Конфедерацията на труда "Подкрепа". Целта е да падне ДДС на няколко основни стоки и да има необлагаем минимум.

Калин Първанов - журналист: "Имаме две основни искания като гражданска инициатива и затова събираме подписи в национален мащаб. Амбицията е да съберем минимум около 10 хиляди подписа и да ги внесем в Народното събрание."

Първото искане е въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица в размер на минималната работна заплата. Това би означавало първите 460 лв. /колкото е МРЗ сега/ да не се облагат. Второто искане е за диференцирани, намалени ставки на ДДС от 9% за основни и детски храни, за базови медикаменти, за вода, за учебници и книги. Инициативата е всъщност за "една европеизация на българската данъчна система", подчерта журналистът.

Калин Първанов - журналист: "Не искаме нищо по-различно от това, което го има в абсолютно всички други европейски държави... Има една едниствена държава в ЕС, в която няма необлагаем минимум и тя се нарича България. Това е най-бедната страна в ЕС, която облага доходите на най-бедните."