Да отпаднат или не минималните осигурителни прагове?

Работодатели и синдикати не могат да се разберат какви да бъдат минималните осигурителни доходи в различните браншове. Бизнесът иска праговете да отпаднат и минималната работна заплата да се определя според пазара на труда, икономическия ръст и производителността. Според синдикатите критериите са ясни и защитават работниците. Ако не бъде постигнато съгласие, много е вероятно праговете да останат непроменени.

Какъв ще е ефектът от това за доходите и бизнеса? Да отпаднат или не минималните осигурителни прагове? Гарантират ли на работещите по-голяма сигурност и стабилност? Как влияят на сивата икономика и трудовата заетост?

Проучване на "Алфа рисърч", направено за това издание на "Референдум", показва, че над 50% от запитаните не знаят какво точно определят минималните осигурителни прагове.

В дискусията в студиото на предаването участваха бившите социални министри Иван Нейков - директор на Балканския институт по труда и социалната политика, и проф. Йордан Христосков - бивш управител на НОИ, и икономистите Петър Ганев от ИПИ, проф. Любомир Стефанов от УНСС и д-р Емил Калчев от НБУ.

Според проф. Йордан Христосков положителен е ефектът от въвеждането на минималните осигурителни прагове. През 2003 година заедно с тях беше въведена и регистрация на трудовите договори и така изплуваха от сивата икономика около нови 300 хиляди работници, 60 нерегистрирани работодатели. Първият ефект беше около 420 млн. лева допълнителни приходи в социалното и здравно осигуряване. Най-важното е, че се създаде по-конкурентна среда за бизнеса, повиши се средният осигурителен доход и макар и бавно, но сивата икономика започна да намалява, обобщи позицията си по темата Христосков и добави, че праговете не са изчерпали ролята си.

За Петър Ганев сивата икономика не намалява значително в годините след въвеждането на минималните осигурителни прагове, а промяната настъпва след 2006-а при други механизми, като намаляването на данъците. "Другият обаче важен ефект, заради който се стигна до този скандал и неразбирателство, е ефектът на минималните прагове върху заетостта - нещо, което дълго време се отричаше", подчерта той и добави, че работодатели, които са подкрепяли тяхното въвеждане, сега не искат да преговарят.

Осигуряваме близо 60% от целия бюджет на НОИ чрез данъци и "сме на две стъпки от ситуацията, в която целият пенсионен солидарен фонд ще бъде само от данъци". Следващата стъпка е да кажем, че всички получават равни пенсии, защото всички плащат данъци. Ако това искаме, е правилно да бъдат премахнати праговете, коментира Иван Нейков и продължи: "Проблемът с минималните осигурителни прагове вероятно ще намери своето решение в най-лошия случай при замразяването на праговете за тази година. Но ще остане отворен другият много голям проблем - как си определяме минималната работна заплата."

Според д-р Емил Калчев по въпроса за минималните осигурителни прагове "няма никаква систематика, няма никаква идея". "Това е едно примитивно и обременено с доста несправедливости решение и това, че то работи в България, не е нещо, което ни похвалва", категоричен бе икономистът. За него проблемът трябва да се разглежда по-глобално и да се запитаме, защото у нас има условия за укриване на доходи и дали това не е големият въпрос.

Праговете са административна мярка, което не е нещо добро от гледна точка на либералната концепция за развитие на икономиката, отбеляза проф. Любомир Стефанов, но добави веднага: "Ние забравяме едно нещо - българската икономика, в частност българският трудов пазар не е нормален с този огромен за нашите мащаби сив сектор... Докато не намерим друг инструмент, с който да въздействаме върху трудовия пазар, е рано да се отказваме от осигурителните прагове."

"Какво е мнението Ви минималните осигурителни прагове - че те ще увеличат сивата икономика или че те защитават работниците?" Това беше основният въпрос, на който "Алфа рисърч" тества обществените нагласи по темата в реално време. Преди предаването 35.6% заявяват, че те увеличават сивата икономика, 61.9 считат, че защитават работниците, а 2.5 са без мнение. След предаването 29.3 на сто приемат, че увеличават сивата икономика, 63.4 - че защитават работниците, а 7.3 на сто нямат мнение.

На въпрос за състоянието на сивата икономика у нас малко над 60 на сто от запитаните считат тя се е увеличила през последните няколко години, малко над 28% - че е намаляла, за 9.4 е без промяна, а 2 процента нямат мнение.

Запитани за материалното положение днес, сравнено с периода от преди 2-3 години, малко над 7 на сто отговаря, че днес живеят по-спокойно, за 33.9 няма промяна, за 40.8 няма промяна, но живеят по-спокойно, а за 18% ситуацията се е влошила.