Да уловиш сърцето

Предаване: Панорама, 14.03.2014

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

В "Панорама" ще ви срещнем с един гениален режисьор - Иржи Менцел. Награждаван, забраняван, обичан. Чешкият режисьор е в България, за да получи титлата доктор хонорис кауза.

Той е спечелил всички големи кино награди, разказвайки обикновени истории. Той печели първият си Оскар през 1967 година за филма "Строго охранявани влакове". Срещу него е имало нападки от "ентусиасти-комунисти", за да се откаже от "капиталистическата награда", но след Оскара на Сергей Бондарчук за "Война и мир" те са спрели. Менцел многократно е получавал забрани да прави филми по времето на комунизма. Някои от филмите му са показани едва след 1990 година. Той разказа, че с идването на руснаците е започнал натиск всички да подкрепят инвазията. Естествената реакция на хората е била - "руснаците да си се връщат обратно, това е окупация, нападение". Комунизмът като цяло за него е бил непоносим. В Чехия са властвали руснаците, подкрепени от комунистите. Според него целият народ не е могъл да понася всичко това, особено след руската окупация. Всички са разбрали, че комунизмът не работи така, както е обещавал. "Според мен накрая в комунизма продължиха да вярват само глупаци и хора без характер", казва той. Той е бил подготвен за идването на демокрацията. Менцел се е надявал тя да не са превърне в произвол, но това вече е станало. Според него макар, че сега на власт не са комунистите тяхното място и заето от олигарсите. "Всъщност всички политици са смешни", казва Менцел.

За съвременното кино Менцел каза, че "не изпада във възторг". Съвременните филми му приличат на една голяма кутия с бонбони, която е много красиво опакована, всеки бонбон изглежда съвършен, но всъщност нищо не струва.

Иржи Менцел предпочита да разказва от онези вицове, които не са за пред камера. Неговото чувство за хумор винаги е част от филмите му. Понякога се получава нещо като трагикомедия. Друга от основите теми във филмите му е човешкото достойнство. Според него човешкото достойнство може да бъде най-силно наранено от самия човек. Всеки трябва да пази своето достойнство, казва той. Свободата е задължение, според него. "Носиш я в душата си без да ограничаваш свободата на другите хора. В това е принципът на свободата."