В търсене на плодове и зеленчуци. Защо са скъпи и не са български? Гостува министърът на земеделието и храните Десислава Танева.
Отговорите на въпроса от анкетата до началото на предаването показват, че 86 процента предпочитат българските плодове и зеленчуци. Това означава: българите искат нашата продукция, но нея я няма на пазара.
Десислава Танева очаква дори положителни отговори а анкетата да дадат повече от 86% от участниците, но тя се съгласи, че българският плод и зеленчук невинаги е на пазара, а основната част на пазара са вносни земеделски продукти.
Като една от грешките Танева изтъкна несполучливото разпределение на земята при приватизацията след ликвидирането на обединените земеделски стопанства през 90-а година у нас за разлика на други източноевропейски държави в посткомунистическия период. Генезисът на този проблем, според нея, се корени именно в разпускането на ТКЗС и възстановяването на собствеността в реални граници. Тя призна, че моделът на възстановяване на собствеността в другите бивши социалистически страни е бил по-успешен, тъй като запазва диверсификацията на селските стопанства.
Какво се прави оттук нататък. След 2012 г., поясни Танева, за първи път земеделците - производители на плодове и зеленчуци получават специфична подкрепа от 15 милиона лева, която е част от пакета по директни плащания по линия на ЕС. Тя припомни, че този пакет за 2014, изплатен през тази година, е бил 2 пъти по-голям - 37 милиона лева. За 2015 г. тези пари ще бъдат 78 милиона лв. тенденцията е за увеличаване на тези средства с всяка година.
Танева изтъкна, че за да имаме на вътрешния пазар български плодове и зеленчуци, включително оранжериен, зависи много и от размера на подпомагането. Тя подчерта също, че в сравнение с предишния програмен период сега значителна част от тези средства - 13 процента - ще отидат за производството на плодове и зеленчуци. Наличието на плодове и зеленчуци зависи също и от националното подпомагане, което е функция изключително от държавния бюджет. Затова в това отношение не може да се окаже такава тенденция на увеличена подкрепа.
Третият фактор за подпомагане на бизнеса на всеки селски стопанин, посочи Танева, са някои други мерки, които се вземат в момента. Тя даде пример от днес с предложеното от вицепремиера Ивайло Калфин въвеждане на специални дневни трудови договори за наемане на работна ръка. Става дума за сезонни работници, които всеки земеделски производител може да наема за периода, за който са му необходими. "А ако тези хора за регистрирани в Бюрото по труда и получават обезщетение, няма да им се прекратят правата за това. Това беше голям проблем - да няма сив сектор, сиви взаимоотношения при наемането на сезонна работна ръка до момента", добави министър Танева. Тя визира предложените изменения в Кодекса на труда, които бяха представени днес от нея и министър Калфин.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News