Деца, забравени от Бога

По пиесата на Марк Медоф

Режисьор: Ранда Хейнс

В ролите: Уилям Хърт, Марли Матлин, Пайпър Лори, Филип Боско и др.

Нов учител в интернат за глухонеми забелязва красива млада жена - бивша ученичка, избрала да остане в училището, вместо да продължи в големия свят. Срещата им е начало на друг живот и за двамата.

Дебютът в игралното кино на режисьорката Ранда Хейнс и актрисата Марли Матлин влиза в историята на Американската филмова академия.

Марли Матлин е най-младата и първата глухоняма актриса, наградена с "Оскар" за главна роля. 19-годишната актриса е избрана след шест месеца кастинг от продуцентите чрез видеозапис на едноименния спектакъл в Чикаго, където тя не е в главната роля.

Филмът е заснет шест години след пиесата на Марк Медоф, която открива сезона на Бродуей на 30 март 1980г. и продължава с 887 представления до 16 май 1982г. Постановката печели театралната награда "Тони" и Наградата "Лорънс Оливие" за най-добър нов спектакъл.

"Оскар" за главна роля на Марли Матлин и номинации за най-добър филм на продуцентски екип, главна роля на Уилям Хърт, подддържаща роля на Пайпър Лори и адаптиран сценарий на Хеспър Андерсън и Марк Медоф /1987/;

"Златен глобус" за най-добро представяне на актриса в драма на Марли Матлин и номинации за драма и главна роля на Уилям Хърт /1987/;

Номинация от БАФТА за адпатиран сценарий на Хеспър Андерсън и Марк Медоф /1987/;

"Сребърна мечка" за послание и реализация на режисьорката Ранда Хейнс и Наградата на читателското жури на "Берлинер Моргенпост" от Филмовия фестивал в Берлин /1987/;

Номинация за адаптиран сценарий на Хеспър Андерсън и Марк Медоф от Американската гилдия на киносценаристите /1987/;

Номинаци за филм в "Топ 10" от Националния съвет на критиците в САЩ /1986/;

Награда за най-добра актриса на Марли Матлин от критиката в Лос Анджелис /1986/;

"Сребърна награда" за най-добър чуждестранен филм на Ранда Хейнс от Германската гилдия за филмово изкуство /1988/

Джеймс Лийдс е новият преподавател в училище за глухонеми. Биографията му е впечатляваща, работил е в престижни училища, както и в бар, бил е диско жокер. Той обича да работи с деца и то с глухонеми, като се стреми да ги научи да говорят и разбират, четейки по устните. Възпитава учениците си да усещат музиката, въпреки че не я чуват. В новото училище вниманието му е привлечено от чистачката – изключително красива млада жена, която също е глухоняма. Той се влюбва и се опитва да я научи да говори. Но Сара твърдо отказва. Отриването на факта, че е глухоняма, в детството е било объркващо за семейството й и тежко за самата нея. Първоначално я мислели за бавноразвиваща се, после баща й е напуснал майка й заради това. Отношенията между Джеймс и Сара вървят добре, заживяват заедно, но тя не желае да стои в къщи, а да постигне нещо в живота. Един ден Сара изчезва...