Девин Таунзънд - животът като хеви метъл

Наричат го „Лудия Девин“ . Има глас на див звяр. 4 октави. Билетите за концертите му в Щатите и Канада винаги свършват за минути. Хеви метъл който пълни „Роял Албърт Хол“. От лошите момчета, които крият, че са добри. До като не разкажат, че в неделя подреждат гаража, водят  децата на училище и котката на ветеринар.

Катя Тодорова: „Спомням си, че преди време имах един приятел хеви метъл. Изглеждаше опасен, но всъщност беше добра душа. Ти лошо момче ли си или?“

Девин Таунзънд: „Аз?!“

Катя Тодорова:“Или си добро момче?“

Девин Таунзънд: „Боже! Не мисля, че някога съм бил лошо момче. Даже когато бях малък и правех някоя беля, се притеснявах, че майка ми ще ми се скара.“

Катя Тодорова: „Добре. Нека сама разбера повече за теб.“

Девин Таунзънд: „Ок.“

Катя Тодорова: „В началото, говориш с някого  – т. е.с с мен, който понякога слуша „Линкин парк“ , понякога Шопен. Мислиш ли, че музиката е като сезоните от живота ни.“

Девин Таунзънд: „Съгласен съм. Даже мисля, че доста си приличаме в музикалните настроения. Когато се нуждая от нещо по-агресивно, намирам себе си в метъл-музиката. Но определено не бих я  слушал на закуска. Тогава ми се иска нещо красиво, да усетя някакъв красив момент. Музиката винаги е била като саундтрак на живота ми. Изразявала е неговия ритъм. Затова мисля, че тя наистина е като сезоните от живота.“

Катя Тодорова: „Какъв е твоят сезон сега, този отвътре?“

Девин Таунзънд : „Винаги съм искал да бъда добър човек, но съм правил грешки. Когато  човек остарява започва да се замисля за това. Музиката е като ответна реакция на житейския ми път. Различна. Ти ме питаш къде съм в момента? Наистина не зная. Една голяма част от мен е още в  дъжда. Всъщност харесвам дъжда. Роден съм във Ванкувър, а  дъждът там е  неразделна част от атмосферата. Имам чувства, които още не съм разбрал в себе си. Но в крайна сметка всеки житейски етап е различен, нали.“

Девин има бурна младост. Концерти, наркотици, алкохол. Музиката следва житейският му ритъм. Днес е омиротворен. Има семейство, деца, куче. Пак прави музиката, която обича, но тя излъчва блаженство. Понякога озвучава анимация. Животът има различни цветове.

Катя Тодорова: „Западната преса, те нарича „Лудия Девин.“

Девин Таунзънд: „Разбира се.“

Катя Тодорова: „Това комплимент ли е за теб или не.“

Девин Таунзънд: „Щастлив съм с всеки прякор стига да бъда част от купона. Ама човек трябва да носи отговорност за нещата от миналото си.“

Катя Тодорова: „Но не мислиш ли, че този свят се нуждае и от луди хора. Или  пък те са достатъчно“.

Девин Таунзънд: „Да, може би. Но дай да се разберем ,какво значи луд?!Много често за луди смятат тези дето не спазват общоприетите норми. Мъжете трябва да правят едно, жените друго. Обществото ни налага какво да правим и ако не се съобразим, веднага се счита, че сме извършили нещо нередно. За мен да бъда луд означава да следвам емоционалното си израстване като свободен човек. Ако за това ме наричат луд, приемам го напълно!“

Катя Тодорова: „Хеви-метъла е музика на непокорните. Когато беше малко момче ,в училище, срещу какво се бунтуваше?“

Девин Таунзънд: „Като малък?“

Катя Тодорова: „Да!“

Девин Таунзънд: „Не знам, всъщност се справях добре в училище. Аз не съм искал с хеви-метъла да изразявам непокорството си. По скоро така изразявах емоциите си. Когато мисля за любов, гняв, фанатазии, реагирам доста бурно. Такъв съм.“

Катя Тодорова: „Понякога не си ли се чувствал „изпепелен“, не си ли искал да кажеш просто „спирам“?“

Девин Таунзънд: „Когато бях много по-млад не си давах сметка, как непрекъснато се съгласявах с нещо и казвах „да“ и „да и „да“. Не мислех колко скъпо нещо е времето. Постепенно се научих да казвам “не“. Проясни ми се в един ден когато трябваше едновременно да пътувам, да записвам парчета, да чистя гаража, да заведа котката на ветеринар, а сина ми на футболна среща. Просто човек разбира, че има лимит. Сам трябва да реши кога да си сложи граници“.

Катя Тодорова: „Мисля, че понякога човек води битка със себе си? Каква беше твоята най-дълга битка?“

Девин Таунзънд: „Битката да съм свободен. Да правя изкуството ,което харесвам. Да мога да дойда например тук в България и да работя с вашата филхармония на едно красиво място. Това е като да се бориш за свобода ,която един ден ще ти се  отплати. Просто искам да бъда добрата версия на себе си.“

Догодина  на 22 септември Девин Таундзънд ще изнесе концерт в Античния театър в Пловдив заедно с Пловдивската филхармония. Тук е, за да го подготви.

Катя Тодорова: „Чудя се какво знаеш за България?“

Девин Таунзънд: „В момента опознавам България. Впечатляваща е, особено историята ви. Най-интересното нещо открих вчера в Пловдив, където в момента се изгражда голям инфраструктурен обект и всеки път когато копаят откриват нови артефакти. Това ми се стори забавно защото в Канада ,дори и най-старите сгради не са на повече от 150 години. А тук хората се дразнят ,че се натъкват на древни артефакти отпреди хиляди години до като строят нови сгради! Колкото повече време прекарвам тук, колкото повече общувам с местните хора, толкова повече ми допада България. Снощи прекарах известно време като четох за историята ви. Следващия път когато дойда ще съм по-напреднал .Днес представете си даже ме облякоха с антично българско облекло. Не знам дали ми отива обаче!?“

Ето така изглежда канадски хеви-метъл в носия. Девин Таунзънд се чуди защо заминаваме.

Катя Тодорова: „А знаеш ли за  колко  българи е мечта да отидат в Канада?“

Девин Таунзънд : „Не!“

Катя Тодорова: „Не?“

Девин  Таунзънд: „Има  ли точна цифра?! Аз явно приемам Канада за даденост. Както вие  България. Приемате за даденост богатството на историята ви. Виждате паметник на хиляди години и отминавате. Ние в Канада така приемаме за даденост големината на държавата ,близостта с Америка. Когато погледна една планина, знам, че зад нея няма град, следва още една безлюдна шир и после пак планина. И така в продължение на хиляди километри. Нищо освен природа. За това понякога разказвам в музиката си. Но да знаеш, всички българи сте добре дошли в Канада!“

Катя Тодорова: „Канадският премиер Джъстин Трюдо е доста либерален. Не мислиш ли обаче, че либералните политици днес са големите губещи?“

Девин Таунзънд: „За мен всичко до голяма степен е едно голямо  шоу! Понякога си мисля ,че работата на един политик е обречена битка. За да привлече хорското внимание  е длъжен да каже това ,което избирателите му биха искали да чуят. Реалността в политиката е доста по-трудна от това ,което хората изобщо подозират .Бяха ме поканили преди време да работя за Фокснюз в Щатите и да споделя моите възгледи върху американската политика за правото на оръжие и борбата с наркотиците. Там разбрах, че винаги ще има интелигентни и прости хора и от двете страни на спорещите.”

Катя Тодорова: „Какво мислиш за новия тип политици като Доналд Тръмп?“

Девин Таунзънд: „Имам познати демократи които са брилянтни. И познати –републиканци, които са безупречни. Често чувам убедителни аргументи и от двата лагера. Не бих омаловажавал никого. Имаме огромно население и един тон нужди.“

Катя Тодорова: „Но защо светът е все по-объркан, все по-ядосан?“

Девин Таунзънд: „Станали сме прекалено много, но няма гласност и  ресурси за всички. Разпределението на богатството е толкова неравностойно в полза на хората разполагащи с пари, че няма как да няма недоволство. Днес  светът е пълен  със страх и агресия. Може би единственото което можем да направим е  да се предизвикваме, да не забравяме кои са нещата, които ни правят хора.“

Катя Тодорова: „Накрая един личен въпрос. Какъв е най-добрият ти житейски избор?“

Девин: „Мисля, че това е решението ми да си простя. По много начини. Допуснах доста грешки когато бях по-млад. Не си давах сметка колко много значи любовта. Колко те променя. Не можеш да живееш живот в който само се самосъжаляваш и си казваш: “Не е нужно да се боря, защото вече съм  се провалил и ще си остана провал до края на живота.” Така си избираш сам позата на мъченик. Наранявал съм хора и съм правил неща от които днес понякога ме е срам. Но преди 10 години осъзнах, че единствения начин да бъда полезен на хората и музиката  е като работя с чувството, че винаги предстои нов ден. Винаги нещо ти предстои. Докато си жив.”