Дом за деца без родители в Кения

В дните преди Коледа често си говорим за благотворителност, за хората в нужда, и особено за децата. Има обаче места по света, където помощта се случва незабелязано и постоянно. Една такава история от Африка ни е подготвила Велианна Кашева. Ще ви отведе в едно село в Кения, високо в планината, в един дом за деца без родители. Един дом,

до който помощта от Европа достига.

Бура е малко селце в Източна Кения, областта Таита. Тук се намира сиропиталището, в което католически сестри се грижат за 38 деца без родители. Заради високата смъртност от СПИН в Кения, децата сираци в страната са милиони. В дома в Бура денят и майчинските грижи започват много рано. В 6ч сутринта закуската вече е изядена, униформите - облечени и децата са готови за училище.

"Преди повече от 10 години моята братовчедка дойде тук за първи път, като първият мзунгу, тоест първия белокож човек в това село. И това, което заварила тук, било потресаващо. Затова, когато се прибира вкъщи, тя основава фондация Таита, която помага на сиропиталището вече повече от 10 години. И разликата е огромна. В качеството на храната, в образованието - всички деца ходят на училище, някои дори са вече в университет, и на тях помагаме. По отношение на здравето - също. Ако преди се случваше дечица да починат от малария, днес това вече не се случва", разказва Енико Борбели.

Енико е доброволец от Унгария. Откакто унгарската фондацията Таита подпомага дома, тук има нови спални помещения, класни стаи, резервоари за вода и още много неща, които често приемаме за даденост.

"И най-радостната част за живота на едно дете - детската площадка, разбира се... Мисля си, че едва ли има дете в Европа, което да си представи детство без площадка за игра... Но в Кения това е рядкост", пояснява Енико Борбели.

Жената, която като майка се грижи за всички дечица тук, е сестра Уили. Тя признава, че без доброволци като Енрико и фондацията, както и без дарители за децата, мисията й би била почти невъзможна. Сестра Уили прави всичко по силите си, за да произвежда почти изцяло храната за децата.

Няколко работници помагат за насажденията и фермата, а по-големите деца също доят животните.

Сестра Уили е посветила тук 25 години от живота си.

"Защото ми харесва! Не се уморявам... Децата са моята радост. Ако се уморя - просто ги поглеждам и вече имам енергия да продължа... ", споделя сестра Уили.

"На едно дете трябва да му бъдат гарантирани правата!", казва 10-годишната Рут и добавя: "Право на образование, на здравна грижа, да ги слушат и да им преподават добре, да им се осигуряват основни нужди като храна, дрехи, подслон...

да спят в удобна стая и да не бъдат третирани зле."

С такива детскимечти и обещание да се върнем си тръгваме от Бура, Източна Кения, областта Таита, от

дома с 38 деца и една майка...