В кръвта й танцува фламенко. Чувства се щастлива навсякъде, където е полезна. Елвира Родригес е доброволец. Идва в България преди година. Сега е любимка на децата от крайните квартали. Не говори български, но се разбира с тях по-добре от всеки. Заедно играят футбол, рисуват или се разхождат в парка. Учи ги да танцуват.

Елвира Родригес: "Мисля, че аз ги уча на нещо, но те ме учат на повече. Те ми дават повече, отколкото аз на тях. Наистина с този опит чувствам, че децата са еднакви в Испания, в България. Деца са и искат любов."

Симеона Маринова: "Интересно е, когато учи момичетата да танцуват фламенко, който е един танц на испанските цигани, ние също работим с ромска общност и се получава един много хубав междукултурен диалог."

Елвира е от Уетор – Тахар, селце в южна Испания. Там създава асоциация за работа с деца и младежи. Иначе завършва фармация, също като своята майка, брат и баба. Всичките й роднини обаче си приличали, били авантюристи – пътешественици.

Елвира Родригес: "Те са хора, които обичат да пътуват, обичат различията, харесват културите на другите държави. През целия им живот те са ни учили да бъдем такива, да изследваме и да изучаваме чуждите страни и техните култури."

Любопитството я води и при нас. За една година Елвира става един от най-добрите международни доброволци тук. Води часове по рисуване и танци на деца, които идват дори и от улицата. Казва, че и в Испания има много бедни семейства. Но духът й на откривател я кара да сравнява българи и испанци през цялото време.

Елвира Родригес: "На юг, в Южна Испания, обикновено когато срещнем човек, му даваме целувка. Това е първият път, когато срещнеш човек. Така че, когато пристигнах тук, аз се научих да давам ръка. Имах наистина много неудобни ситуации, в които аз тръгвам да целувам, а пък хората ми подават ръката си."

Но с децата се разбират взаимно. Елвира започва да говори и по малко български. Децата пък научават от нея някои испански думи. Понякога общуват само с езика на тялото.

Елвира Родригес: "Аз ги уча на фламенко, защото съм го танцувала цял живот в Испания. И така аз ги уча на фламенко, а те мен на хора. Също и модерни танци, смесваме всичко. Танците много им харесват и те ни свързват заедно."

Какво можем да променим в самите нас, за да има по-щастливи деца в България?

Елвира Родригес: "Мисля, че децата, с които работя, са щастливи. Щастливи са, че са българи. Харесват да ми разказват за традициите, за българската националност, за нещата, които са важни тук. В Испания усещам по-силно глобализацията, докато тук имате повече запазени традиции. Вие сте народ, който се гордее със своята родина. Това е много хубаво."

Симеона Маринова: "Елвира е много скъп член на нашия екип през изминалата една година. Бих казала да запази ведрото си настроение и отношение към света, усмивката и заряда, с които увлича хората след себе си за добри дела."

Елвира Родригес: "Научих се да се чувствам у дома в чужда държава. Защото имах чувството, че съм у дома."

Скоро Елвира се прибира в Испания. Няма да успее да научи българския докрай. Но е била част от живота на децата, които нямат много. Подарила им е една година от живота си.

Елвира Родригес: "Мисля, че сега е време за помощ, да си помогнем един на друг. Да се разбираме, да сме толерантни, да бъдем солидарни към хората, които имат по – малко. Да подадеш ръка без значение от религията и страната. Имаме нужда да си помагаме, това е единственият начин."

Елвира вече мисли за следващото голямо пътешествие – този път в Америка. Сигурно един ден ще стане фармацевт. Харесва й да е посветена на хората.

Елвира Родригес: "Един от най-известните испански поети – Антонио Мачадо казва: „Hoy siempre todavia“. Значението на английски е – „Днес е все още винаги“. Смисълът е, че ти винаги имаш възможност да промениш нещата, просто трябва да вярваш."

Елвира Родригес: "Най-добрият начин да си кажем довиждане е да си кажем: „До скоро“. Защото си мисля, че няма да мога да кажа довиждане. Чувствам България като другия ми дом."