Дворците на народа

"Катедралите" на социализма - в Белград, Берлин, Букурещ, Москва и София

Държава: България, Германия, Румъния

Година: 2017

Времетраене: 26 минути

За продукцията

Всички епизоди

Документална поредица

Сценарий: Борис Мисирков и Георги Богданов
Режисьори: Борис Мисирков и Георги Богданов
Монтаж: Ема Константинова
Звуков дизайн: Момчил Божков, СБФЗ

Продуцент: Мартичка Божилова, АГИТПРОП

Копродуценти: Filmtank, ICON Production

С подкрепата на: БНТ, Национален филмов център, Европейска програма "Медия" и други медии от съответните страни

ДВОРЦИТЕ НА НАРОДА

или

Пет сгради, символи на властта от близкото минало

Кои са "Катедралите на социализма" в Белград, Берлин, Букурещ, Москва и София

Поредицата "Дворците на народа" е голям проект, реализиран за 5 години в 5 държави - Русия, България, Румъния, Сърбия и Германия. Посветен е на архитектурни образци, изградени от властващите за "народа" - Дворецът на културата в София, Дом на народа в Румъния, Държавният университет в Москва, Дворецът на федерацията в Белград, Дворецът на републиката в Берлин.

Критерият на екипа за този избор се води от усещането за идеология във видимо представителни сгради, които смайват или потискат обществото.

Филмите за всеки от "Дворците" се стремят да представят знаците от една епоха без оценка, но с интересен разказ за създаването и функционирането им.

ПАМЕТТА - Дворецът на републиката в Берлин

Единствената несъществуваща сграда от представените в поредицата е Дворецът на републиката в Берлин, разрушен след падането на Стената. Но, както споделя режисьорът Георги Богданов:

"Унищожаването на вещественото (сградно) наследство не изтрива паметта на обществото". Георги Богданов

РАЗМЕРИТЕ - Дом на народа в Румъния

Размерите на авторитарните "Дворци" понякога са рекордни. Румънският диктатор Николае Чаушеску събаря почти една четвърт от Букурещ, за да построи своя "Дворец" като "Дом на народа", (само сградата на Пентагона е по-голяма от него), а "осветлението на всички полилеи вътре се равнявало на електропотреблението на 30-хиляден град".

Днес в Букурещ, в този уж нов европейски град, повече отвсякъде тежи параноята от социализма. Режисьорът Борис Мисирков споделя своя опит - как, в търсене на достъп за снимки, е съпътстван от подозрение, наблюдение, бавни разрешителни процедури, предварително подбрани от службите места и личности, но авторите все пак успяват да разкажат това, което искат.

НАСЛЕДСТВОТО - Държавният университет в Москва

От всички "сталинистки" сгради в Русия за пример на "Дворец" е избран Московският държавен университет. Освен че е най-голямата сграда в Москва, той има повече функции - там "учиш, спортуваш и живееш". В четирите кули на сградния ансамбъл има апартаменти за преподавателите, които "никога не се продават и отдават под наем, само се наследяват" и в тях от години живеят поколения на едни и същи семейства.

СИМВОЛЪТ - Дворецът на федерацията в Белград

От петте представени "Дворци" единствената обединяваща сграда е Дворецът в Белград - с 6 салона, посветени и озаглавени с имената на бившите югославски републики от Федерацията, която вече не съществува. Сградата във форма на буквата "Н" е празна, но споменът за единството остава и на това място "Федеративна Югославия е жива". Дворецът на Федерацията в Белград е и най-интересната сграда от тази времева архитектура и образец за опазване на културно-историческо наследство.

СЪВРЕМЕННОСТТА - Дворецът на културата в София

Националният дворец на културата в София е най-модерната сграда от петте "дворци" - с оригинална, сложна и стилна визия и изпреварващи времето си технологии на изграждане и функциониране отвън и отвътре. Освен това предназначението е изпълнено.

Националният дворец на културата наистина е място за представяне и разпространение на различни форми на култура - и в миналото, и днес. Конференции, срещи и политически събития също се провежддат в тази емблематична сграда от "социализма" .

ОТГОВОРНОСТТА - "Дворцовите хора"

Вниманието към "Дворците" не пропуска и "Дворцовите хора" - тези, които от първия ден и повече от 30 години продължават да работят в тях, "по дворцому предани" на институциите. И не става въпрос за идеология, а за друга професионална и историческа привързаност. Тези "дворцови хора" не могат да влияят на политиката, знаят, че не могат да спасят сградата, ако някой реши да я събори, но пазят създаденото с опит и отговорност.

Примерът за професионално отношение се открива в Двореца в Белград, където куратор се противопоставя на следващия инициативен политик, решил една от залите да бъде разделена на две. Кураторът отговорил, че "ще напусне", защото: "той не е там да разрушава, а да пази". Същият този човек е работил в един и същи кабинет през всичките тези години, преминавайки политически през пет държави, но не е подчинил своя професионализъм на случайността.

ПОСЛАНИЕТО

Изграждани в своето държавно време, "всяка от избраните сгради на социализма е претендирала да бъде най-голямата, най-високата, най-значимата, с мощно внушение за власт, изискващо страхопочитание и мнима народна гордост..."

Впечатляващи със своя култ, тези архитектурни примери за "Дворци на народа" все пак не са най-скъпите и най-тежките в дългата и пространствена история (и география) на властта по света. Има и много по-скъпи от тях (и без социализъм), още по- разточителни или излишни, красиви или потискащи, "дворци" на ширина и височина - и в Европа, и в Америка, и в Азия.