Един ден в село Влахи

В село Влахи край Кресна броят на жителите е равен на броя на функциониращите неправителствени организации. Четирима-петима са хората в селцето, толкова са и сдруженията, разказва Антон Чавдаров в "Денят започва".

Влахи – планинско селце на 9 км от Кресна. Тук всичко е утихнало. Природата обаче е жива във всеки сантиметър земя. По безлюдните улици пълзят костенурки. Кучета с любопитство надзъртат от изоставени къщички. Човекът тук е рядкост. Едно време селото е било пълно. Сега са останали само дядо Митко, баба Кира и няколко млади хора, дошли да живеят във Влахи отскоро. Жасмина Чолакова е отскоро в селото. Ръководи неправителствена организация, която показва начини за екологично земеделие и популяризира перма културата.

"Един цялостен цикъл за екологичен живот, като например биологична пречиствателна станция, която имаме на място за пречистване на водата, която минава в къщата, също така хибридна електроцентрала, с която произвеждаме ток за къщата, това са панели заедно с перка, и други такива системи, взаимствани от перма културата. Тук идват други хора, показваме им това, което сме направили и започваме да ги запознаваме, който има интерес", разказва тя.

Жената казва, че една неправителствена организация може да функционира добре дори да е базирана в немного населено място. Плюсът за безлюдно село като Влахи е, че покрай подобни сдружения идват много млади хора.

" И когато дойдат доброволци и в трите различни организации, те могат да споделят информация помежду си, да се запознават, да има живот", казва Жасмина Чолакова.

Дядо Митко и баба Кира неправителствена организация не знаят какво е. Двамата стари жители на Влахи се срещат рядко, говорят си за едното време, други теми рядко засягат.

Дядо Митко знае начина, по който е обработвана земята от преди много години, той си има неговите виждания по въпроса и това е нормално, защото той е на 80 години, цял живот е свикнал да обработва земята по един и същи начин и за него тези неща, както и за повечето възрастни, са нещо, което трудно биха възприели.

И въпреки няколкото неправителствени организации във Влахи, дядо Митко и баба Кира се чувстват самотни.

"Къщата е хубава, ама нема семейство у нея. Беше хубава къща, додека беха децата у нея, сега нема, запусте всичко", казва дядо Митко.

Така животът във Влахи продължава – перма културата, дядо Митко, костенурката и баба Кира ден след ден живеят в симпатично преплитане на епохи и разбирания. Селото е все така приказно красиво, селският площад - все така тих и напоен с история, а дали с екологията селото ще има дълъг живот, ще покажат годините.

Автори: Антон Чавдаров, Павел Петлички