Желязното рало и магарето в ХХІ век

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Идеята за данък върху пустеещите земи хвърли в паника стотици собственици на маломерни ниви във Врачанско. Хората казват, че не е по джоба им да плащат още един налог и затова мобилизират сили и средства за обработка на нивите. Вижте как се спасяват от новия данък в едно от малките села в община Мездра в репортажа на Илиана Минковска за "Денят започва".

Землището на Старо село е в полупланински район и част от нивите са малки и стръмни. Тук стотиците конски сили на мощните трактори са безсилни и затова на терена излизат една магарешка и една човешка сила. Димитър Марковски е на 82 години, но от ранна пролет е на полето с магарето си Винка. Разказва, че бабите от селото се редят на опашка, за да изоре и техните ниви и градини.

Димитър Марковски, 82 г.: - Стръмно е, това пареза, Мръньовския парез, е стръмно. Обаче „Ушите” си е земя, помежду две могили се оре, „Самуров трап” се оре. 70 декара е „Мръньовския парез”, па той е стръмен. „Ушите” горе са 120 декаре, „Самуров трап” е 80 декаре и „Бистрен” е към 60-70.

Желязното рало, отдавна излязло от редовна употреба, сега отново е на мода. А магарето бързо усвоява

уроците на стопанина.

Димитър Марковски, 82 г.: - И рекох: айде, Винке, брезда. И тръгна, и си заорва. Няма друго магаре да оре без водач, само мойто магаре е в Старо село.

Издръжката на живата малогабаритна тяга с една магарешка сила излиза евтино, пресмята дядо Димитър. Но иска грижи 365 дни в годината. Затова пък се отблагодарява с тежък труд на браздата и дава надежда на пенсионерите от Старо село, че може и да си спестят разноските за поземлен данък върху пустеещите земи.