Една жена в битка с тероризма

Има един човек в света - жена, която е оцеляла след 19 опита за покушения в живота ѝ, заради битката ѝ срещу радикализма, фундаментализма, тероризма. В името на един по-хармоничен свят. Тя е една от най-силните жени лидери в наше време. Тя е Шейх Хасина - трети мандат министър председател на Бангладеш, която за първи път беше в България.

Вярвате ли в съдбата?

Шейх Хасина: Много трудно е да отговоря. Ще ви кажа - да. Така стана, че целият ми живот беше свързан с политиката - когато бях ученичка, след това в колежа, в университета, борихме се срещу военен диктатор, повечето време баща ми беше в затвора, защото се бореше за народа ни, който страдаше. Дори жените нямаха свестни дрехи, с които да се облекат, хората нямаха никакъв шанс за лечение, нямаше образование, така че баща ми се бореше не само за освобождението, но и за иковомическата еманципация на Бангладеш, за нейното развитие. Като дъщеря на баща си беше мой дълг да работя за хората, но никога не съм мислила, че ще поема такава голяма отговорност самата аз.

Шейх Хасина, защо идвате чак сега в България?

Шейх Хасина: И аз кега си мисля защо толкова закъснях, трябваше да дойда по-рано. Защото, както сигурно знаете, в нашите сърца България, българите имат много, много специално място. Те са наши пирятели и са ни подкрепяли много в борбата за нашата независимост и след това.

Подписахте толкова документи с нашето правителство, какъв е шансът ни сега традиционното ни приятелство да се изпълни със съдържание. Развивате се толкова динамично и особено последните месеци зачестяват контактите ви с Евросъюза, а ние сме членки.

Шейх Хасина: С България искаме да имаме не само приятелски отношения. Искаме да увеличим връзките в бизнеса, търговията - това е много важно. А искаме да имаме и повече инвестиции от България. Тук вече се срещнах с някои ваши бизнесмени и съм толкова доволна, че сред тях видях много жени предприемачи. Подписахме няколко меморандума. Аз съм първият министър председател на нашата страна, който идва тук.  Поканих вашия премиер. А и повече бизнесмени трябва да дойдат. Ние ще пратим наши групи тук, за да открият своите партньори. Посещението ми беше много полезно.

Казват, че дори днес по улиците на Дака човек може да срещне хора, които говорят български. На времето са учили в България.

Шейх Хасина: Да, това е отлична възможност. Мисля, че можем да изпратим тук наши хора за специално обучение и наши студенти. Веднага след независимостта сме имали много студенти, които са учили тук, но нещо стана и това прекъсна. Време е да подновим този обмен.

Като истинска дъщеря на баща си големият Шейх Муджибур Рахман - първият президент на независим Бангладеш и жена лидер с толкова голям кураж, може би по-силна от мъжете в много случаи, каква е визията ви за Бангладеш днес, и ролята ѝ в глобаната битка срещу радикализма, тероризма, фундаментализма и за по-добър живот за обикновените хора навсякъде по света? Имате толкова много световни награди.

Шейх Хасина: Чувствам, че за развитието трябва да има атмосфера на мир. Да, имаше време, Бангладеш беше рай за тероризма и радикализма и така нататък, но като част от държавното ръководство аз реших, че никога няма да позволя терористична дейност в Бангладеш. И знаете онова злокобно събитие. На 15 август 1975 година цялото ми семейство беше избито - майка ми ,тримата ми братя, по-малкият беше само на десет години, двете ми току-що омъжени братовчедки, чичо ми, леля ми, други батовдези и братовчедки - 18 души. Също и някои от военните и полицаите около баща ми.  Нападнаха едновременно къщите им, избиха толкова хора. Аз бях в чужбина по това време, по-малката ми сестра беше с мен, съпругът ми беше ядрен учен тогава и работеше в един ениверситет в германия. Просто бяхме отишли за празниците там, а баща ми ми беше казал, че иска да посети България, Румъния, Полша и се подготвяше за това. След това ми каза, че ще мине и ще ни вземе от Франкфурт, за да се приберем заедно в Бангладеш. но за нещастие беше убит. Не можахме да се върнем със сестра ми и трябваше да живеем в изгнание. Беше станал военен преврат. И така обявих нулева толерантност към тероризма. Ще напрявя всичко, което мога да възстановя демократичната система и мира. Позицията ни е много ясна и категорична за всеки - не само в Бангладеш, но по целия свят. Защото съдето и да отида, аз издигам моя глас срещу тероризма, защото тероризмът не може да доведе до нищо добро за хората. Старая се да давам кураж на хората в Бангладеш и по света, защото ние искаме мир, искаме хармония. Да, съществуват различни религии, но би трябвало да можем да живее заедно и да се посветим на каузата за развитие в името на обикномения човек - това е основната ни цел. Когато станах министър председател за втори мандат, беше време на рецесия, и хората не вярваха, че ще постигнем целите си. Но слава богу, с правилно планиране и върховни усилия, ние ги постигнахме. Тази година - по време на третия ми мандат като министър председател - имаме 17,5% икономически ръст. Доходът на гава от населението от 643 долара сега е 1466 долара и се увеличава, както и покупателната способност. Равнището на бедността беше 59% и слезе на 22,4 и се надяваме да продължава да спада. Обръщаме голямо внимание на жените - на образованието им, на здравеопазването и създаването на работни места. Те са половината ни общество. Хората печелят повече, могат да живеят в мирна обстановка, да имат работа, защо им трябва да участват в терористични действия. Сега до 12 клас образованието е безплатно. Изградихме общински клиники навсякъде в Бангладеш, за шест хиляди души всяка. Вече имаме 16500 такива клиники и здравни центрове и осигуряваме и осигуряваме безплатни лекарства. Имаме 30 вида безплатни лекарства и специална грижа за бъдещите майки. Изградили сме вече 5725 дигитални центъра и не само образованието, но трябва да отворим икономиката, така че да създава помече работни места.

Вярвате ли, че чожвечеството днес е в ъсстояние да стане по-човечно?

Шейх Хасина: Всеки може би вярва в това. Човечеството определно би трябвало да бъде по-човечно, защото ние работим за хората - да живеят мирно. Но в нашия свят на някои места стават нещо, които са неприемливи. Няма съмнение в това. Така че тези, които са поели отговорността да управляват, би трябвало да се държат човечно. Те би трябвало да действат човечно и да действат по-човечно.