Ефектите от замразяването на възрастта за пенсиониране - в "Референдум", 16.12.2014

Тази вечер в Референдум разговаряхме за замразяването на възрастта за пенсиониране през следващата година и очакваните ефекти от решението. 

В дискусията участваха Йордан Христосков – бивш служебен вицепремиер и министър на труда и социалната политика, Иван Нейков – председател на Балкански институт по труда и социалната политика, Eвгени Иванов – директор на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Димитър Манолов - вицепрезидент на КТ „Подкрепа”, Пламен Димитров – президент на КНСБ и Никола Абаджиев – Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

 Пламен Димитров, президент на КНСБ: Реформата не бива да бъде разбирана само като само мерки на изхода на системата, а именно на условията за достъп до пенсиониране, като комплекс от мерки, които касаят събираемостта на вноските, парите, които влизат в системата на осигуряване в зависимост от начина, по който се събират, и най-важната цел на реформата - адекватността на пенсиите, поставена за нас като дълъг хоризонт, но все пак с ясни ориентири - колко от солидарната система и колко от капиталовите схеми. Такава цел беше поставена през 2000 г., ние смятаме, че трябва и сега наново, и до края на март трябва да започнем да преформираме тая цел и да кажем какво очакваме от  солидарната система да даде на един млад човек и на бъдещ пенсионер в следващите години и какво капиталовите схеми. На входа на реформата, която започна преди 15 години, ние сложихме тези цели - 40 до 45% от солидарната система и 20% от допълнителното задължително пенсионно осигуряване плюс около десетина процента за този, който има доброволни схеми. Това, обаче, което хората понесоха през тези 15 години, беше увеличение на пенсионната възраст за мъжете с 3 г. и 8 месеца, за жените - 5 г. и 8 месеца, като стажът междувременно порасна с 14 г. и 4 месеца и 12 г. и 4 месеца, тоест досега ние не сме спирали да правим реформа и сега говорим за глътка въздух, наистина, която да даде възможност в няколко месеца ние да направим дългия хоризонт напред.

Евгени Иванов, изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България: Не е редно да ползваме термина, изваден от контекста - "замразяване", вместо това - да се употреби дипломатически термин "спиране на часовника". Имаме нужда от време, в което като социални партньори да се договорим за системата, да знаем какво се прави по години и да сме готови да го изпълняваме. Имахме такъв модел, който работеше - лош, добър, но се бяхме споразумяли. Правителството на Орешарски, което аз продължавам да считам, че е вредно, не случайно му искахме оставката, "замрази", спря реформата, а сега сме изправени пред ситуацията да спираме часовника, за да се договаряме. Ние сме готови за преговори, да използваме тази глътка въздух, за да очертаем рамката на реформата в социалната система, която да се приеме от всички.

Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ Подкрепа: Възраст и стаж - тези два компонента са свързани по един или друг начин, още повече че има възможности за купуване на стаж за следване, там има малко повече резерви, които могат тутакси да бъдат използвани, а другите неща трябва да бъдат по някакъв да бъдат балансирани. Не се прави реформа, реформа направиха преди 15 години, когато избрахме да се отречем от дотогавашния модел, какъвто имаше - социалистически, и да преминем към една триколонна пенсионна система, която е нещо съвсем друго. Ако ние ще реформираме това, трябва да се върнем или при тодорживковата система, или още нещо друго, вероятно още по-зле работещо. Това не е реформа, такава имаше тогава, когато беше направена, припомням на тези, които са забравили, казвам и за тези, които не са знаели, в нея имаше числови параметри, свързани с определен размер на осигурителната вноска, с определена промяна на параметрите на възрастта на пенсиониране, на осигурителния стаж. За

съжаление, съвсем скоро, още на следващата година, когато тя стартира, както беше направена и балансирана, тя със сигурност щеше да заработи, но започнаха политическите намеси в нея. Два пункта отидоха за Здравната каса, отидоха едни други два пункта някъде, дойде следващият министър и махна два пункта, Тройната коалиция махна още шест и всичко беше разбъркано. Идеята е отново да бъдат преподредени нещата, така че да заработят.

Проф. Йордан Христосков, бивш служебен вицепремиер по социална политика и министър на труда и социалната политика, ПУ "Паисий Хилендарски": За не спре часовникът, ще припомня, че аз като социален министър и като вицепремиер продължих работата на д-р Адемов с консултативния съвет. Подготвих на 30 страници пакет от действия за повишаването на приходите в осигурителната система - по линията за събираемостта, по линията на вноските, за ограничаването на разходите - чрез мерки за ограничаване на неправомерно получаване на инвалидни пенсии, за всякакви злоупотреби. В това число за повишаване на възрастта до 2035 г. плавно с по един месец за мъжете, като един от вариантите за мъжете, с два месеца за жените. Всичко това беше дадено на министър Калфин, той каза, че документът е много добър, предостави го на синдикати и работодатели, за да си кажат мнението. Вместо да продължи работата по този документ, днес ние сме свидетели на едни задкулисни пазарлъци между ГЕРБ и синдикатите, което внесе напрежение и разклати основите на осигурителния модел. Социалният министър мълчеше, ако видяхте, на импровизираната пресконференция.

Иван Нейков, председател на Балкански институт по труда и социалната политика: Преди 10 дена официално министърът на финансите внесе в правителството, а правителството внесе в парламента проекта за бюджета на държавата. Само преди 10 дена вътре един от фундаментите на този бюджет беше определени стъпки по отношение на възраст, на стаж. Там предложението беше 4 месеца увеличаване и на възрастта, и на стажа. И на тази база е изчислен и трансферът от републиканския бюджет към бюджета на НОИ, така е изчислен и бюджетът на НОИ - на базата на тези изчисления. Само една седмица след като това беше внесено, изведнъж самият вносител става и казва: сакън, замразяваме или спираме часовника, отказваме се от това, което току-що ви предложихме. Уникална ситуация, аз не помня друг такъв случай - министър на социалната политика да предлага увеличение на възрастта, а министър на финансите да вика: скън, в никакъв случай не увеличавайте възрастта. Странна история. Това най-малкото разколебава хората - какво всъщност ще стане утре, други ден...

Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване: Фундаментът на българския пенсионен модел беше поставен през 2009 г. Философията и принципите се приеха с единодушен политически консенсус за пенсионната реформа, създаването на капиталовите пенсионни фондове и валутния борд. Радостно е, че тези капиталови пенсионни фондове сега работят. През 2009 г. се реши този тристълбов модел, с част от вноските на осигурените лица да се управляват на капиталов принцип, които работят 15 години и резултатите ги има. Сега се поставя промяна на този модел с неща, които са необосновани, немотивирани, няма достатъчни разчети за това ново предложение. Повече от една година работехме, за да направим анализи за професионалните пенсионни фондове, за това как да се реши проблемът. Предадохме ги на министерството, подготвихме на консултативен съвет разчети повече от 100 страници анализи, разчети, които никой не погледна. Останаха така, събраха се и решиха, че най-важният проблем на пенсионната реформа е изборът. До този момент не е обяснено каква е целта на договореността на синдикатите с правителството. Това, което предстои, ще бъде още по-неудобно за хората, които ще бъдат принудени да избират начин на осигуряване, а той е един за цял живот.

Вижте цялата дискусия във видеото!