Естетиката на политическото говорене

Темите в предаването:

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Доц. д-р Надежда Сталянова: Политическото говорене би трябвало да създава естетическа наслада без значение дали това, което иска да ни каже даденият политик, е в синхрон или в хармония с нашите лични убеждения. Ако пред нас застане един оратор, който би могъл със силата на словото да ни накара да се насладим на това, което говори, мисля, че ще бъде в негов категоричен плюс. Наистина думите създават светове. Нека да погледнем на политическото говорене от гледна точка на обикновения гражданин, ние като граждани. Тенденциите, които ние езиковедите набелязахме още преди 10 години като тенденции сега в политическото говорене са единственото правило. Тази безкрайна езикова агресия, която на нас даже ни е неудобно да слушаме - как може възрастни хора на публично място да си говорят по такъв начин? Стилистиката е като скандал от селска кръчма. Тук изобщо не се извинявам, защото ние слушателите биваме втрещени, втрещени, втрещени. В момента мисля, че българското общество е обръгнало на грубостта, на явното агресия и на откровената простащина на словото, което се лее както от парламентарната трибуна, така и от студия, медии. Вътрешното ни същество като хора крещи: "Стига!" Трябва да има някакви рамки.

Проф. Анна Кръстева: Вече сме в една друга епоха. Този наистина красив модел - политическо слово, което дарява наслада, което вдъхновява, това са високите класически образци от "Аз имам мечта..." до речи на политици, които моите студенти не са чули, но слушат и продължават да се вдъхновяват. Тази епоха, за съжаление, до голяма степен е вече зад гърба ни и живеем в друга епоха където политиците правят кариера не са красота, не с естетика, не с вдъхновение, а със скандал, с провокация, с обида, с екстремност. Те го правят, в частния им живот нямам представа как са с естетиката, но защото в публичния живот се печели и в политическия живот се печели с тази екстремност. Искам когато говорим за екстремностите в политиката да разберем, че те почти нямат психологическа основа, а имат политическа основа. Популистките партии стават все повече във все повече страни. Тяхното политическо влияние мерим по един класически индикатор - колко гласа печелят на изборите, но реалното им политическо влияние се мери с начина, по който рамкират политическия дискурс. Много често те са тези, които задават темите, задават рамките, в които тези теми да се тълкуват, много често те внасят доминиращата интерпретация.