„Етъра“ край Габрово тъне в забрава

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

През зимата единственият у нас музей на открито - Архитектурно-етнографският комплекс „Етъра“ край Габрово тъне в забрава. През студените месеци майсторите, които съхраняват старите занаяти, изнемогват, тъй като ниската посещаемост не им гарантира дори доходите, с които да покрият месечните си наеми.

От десетилетия Архитектурно-етнографският комплекс „Етъра“ край Габрово пленява любопитни туристи от цял свят. Прекрачвайки прага на този уникален, жив музей, хората се озовават в друга епоха – сред уникалната природа на балкана, покрай реката, лъкатушат калдъръмените улички на занаятите – пред автентичните дюкяни винаги цари оживление или се носи аромат на турско кафе и печени гевреци. През зимните месеци обаче оживлението тук липсва.

Величка Илиева - главен уредник в Етър: „Посещаемостта през зимния сезон е сравнително по-малка, отколкото през летния, това е съвсем естествено. Този вид музеи в цяла Европа през зимата не работят, за разлика от нашия. В предходните години ние през зимния сезон разчитахме повече на селски групи туристи, сега това не е така, защото такъв организиран туризъм явно от селата няма, но все пак имаме посетители, макар и по- малко сравнение с лятото.“

Майсторите в дюкяните се притесняват, тъй като приходите от продажби на сувенири и автентични ръчно изработени предмети на туристите са почти символични. Повечето споделят, че съвременните технологии и липсата на реклама изместват традиционните народни занаяти и автентичните предмети.

Веселин Дамянов – грънчар: „Той бизнесът на занаятчиите навсякъде стана труден наистина, труден е, но ще се справим някак си. И това се наблюдава, че няма много желаещи да се занимават със занаяти. Има по-модерни специалности, дори и училищата, които подготвят такива занаятчии – дърворезба, керамика, грънчарство – няма желаещи.“

Проблемите на старите майстори тревожат и жителите на Габрово, тъй като Етъра е една от уникалните емблеми на града. Хората са категорични, че такива уникални места трябва да получат и подкрепа от държавата, за дабъдат съхранени за поколенията.

Въпреки проблемите всеки ден майсторите отварят вратите на своите дюкяни и очакват гости. Гледат с надежда идващата пролет, когато по традиция идват и автобусите с туристи.