Европа – правила и граници

Съветът на Европа - организация, която обединява 47 държави с 800-милионно население - всички те, гравитиращи около общи демократични ценности, установени в Европа след края на Втората световна война. Сега основното предизвикателство за опазването на тези ценности е тероризмът. С минута мълчание в памет на жертвите на атентатите в Париж започна заседанието на Постоянната комисия към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в София.

Единността е пътят към опазване на нашите ценности - така председателят на ПАСЕ Ан Брасьор откри заседанието.

Ан Брасьор: "Трябва да се обединим, за да защитим демокрацията. За да го направим, трябва да преодолеем политическите разделения, да се фокусираме върху първопричините за екстремизма и радикализацията. Трябва да се отречем от омразата, дискриминацията и липсата на толерантност и да препотвърдим ценностите за съвместен живот. Трябва да предприемем стъпки към преодоляване на геополитечските различия. Това е от решаващо значение, но и символичен акт по повод 40-тата годишнина от Хелзинската декларация."

Заседанието е в рамките на ротационното председателството на България на Комитета на министрите на Съвета на Европа, което страната ни пое на 10 ноември. България поема ротационното председателство на фона на редица остри световни проблеми - тероризма, бежанската криза и нарушението на международното право с анексирането на Крим.

Цецка Цачева, председател на НС: "Девизът на отците основатели на българската държава - "Съединнието прави силата", стана девиз на Съвета на Европа за периода на българското председателство. Днес този девиз се оказа актуален повече от всякога. "

Като приоритети нашето председателство поставя засилване защита на правата на децата и достъпът на младите до култура, защита на уязвимите групи и свободата на медиите.

Джема Грозданова, председател на българската делегация в ПАСЕ: "Въпреки, че България е уязвима по този въпрос ние трябва да повдигнем въпроса за това колко имаме право на свободно слово, колко можем да предотвратим това да използваме езика на омразата, защото това е важно и наистина имали Европа и съответно България, с които да активира политиците в положителна посока."

В началото на годината Белгия, която председателстваше Комитета на министрите се наложи да преразгледа приоритетите си след атаките в Париж срещу редакцията на сатиричното издание Шарли Ебдо.

Джема Грозданова, председател на българската делегация в ПАСЕ: "Смятаме, че сега след атентатите в Париж на 13 ноември, отново на България ще се наложи нещо такова, защото основен наш приоритет ще стане обсъждането на това как ще се борим с тероризма и всъщност как да предотвратим тероризма и радикализацията, водещи до тероризъм."

Най-ключовият инструмент на ПАСЕ е допълнителният протокол към Конвенцията за превенция на тероризма, който криминализира набиранет и обучението на терористи и за първи път в международното право определя пътуването с цел терористична дейност като престъпно деяние. Делегатите на заседанието бяха единодушни, че бежанската криза е изпитание пред демократичните устои на Европа.

Ан Брасьор: "Миграцията не е заплаха за демокрациите, но нетолерантността и омразата със сигурност са. Наша обща цел трябва да бъде борбата с тероризма, не борбата с мигрантите, бежанците и търсещите убежище."

В периода на българското председателство под въпрос стои участието на Русия в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. До края на годината страната е лишена от право на глас и да наблюдава избори. В началото на 2016 година тези ограничения ще бъдат преразгледани.

Джема Грозданова, председател на българската делегация в ПАСЕ: "Моето очакване вероятно е, ако санкциите бъдат оставени на същото ниво от ПАСЕ, Русия да напусне ПАСЕ, но да остане в Комитета на министрите, който всъщност ние председателстваме в периода до май 2016-та година и затова ние отново ще имаме възможност за диалог с тях. "

Желание за диалог вече е формулирано - вчера в Народното събрание е постъпило писмо от Федералния съвет на федералното събрание на Русия, в което се предлага да бъдат загърбени различията и да се обединив в борбата срещу тероризма.

България е единствената страна-членка на Европейския съюз, която е обект на мониторинг както от страна на Европейската комисия, така и от Съвета на Европа. Критиките са основно свързани със съдебна система, медии, изборен кодекс. Отпадането на пост-мониторинговия процес обаче не се очаква в рамките на нашето ротационно председателство.

Джема Грозданова, председател на българската делегация в ПАСЕ: "Принципно решение е, че по време на председателство на дадена държава не се обсъждат проблеми, свързани с наблюдението от страна на Съвета на Европа на държавата. Така, че ние не можем да очакваме приключване на този диалог по време на нашето председателство."

Това, което трябва да се случи през следващите месеци е да бъде назначен втори докладчик за страната, което според новите правила от тази година е началото на процеса на сваляне на наблюдението. Българската делегация на заседанието изготви заключителната декларация, която  е одобрена единодушно от страните-членки - знак за балансираност, заяви Джема Грозданова. Декларацията е в чест на 40-тата годишнина от създаването на Хелзинския акт, който регулира съверменното международно право.

Джема Грозданова: "От гледна точка на международното право това са принципите, които работят - ненарушимост на границите, ненамеса във вътрешните работи на държавите, неизползването на сила по време на преговори и въобще разбирателството и сътрудничеството между страните. Приемането на един такъв документ и съгласието, което се постигна за мен е показателно за това, че когато страните имат желание да загърбят различията по между си и работят заедно всъщност могат да стигнат до разбирателство."

Българското председателство инициира свикването на Среща на върха на 47-те страни-членки на Съвета на Европа -  нещо, което ще се случи едва за 4 път от създаването на организацията.

Автор: Тоня Димитрова