Финансиране на вероизповеданията - анализ на предлаганите промени

Според доц. Иванов държавата е закъсняла по отношение на религиозните училища и вероизповеданията. Ако това, което сега се прави, беше направено по-рано, би спестило много обществена енергия, а може би и случилото се с имамите в Пазарджик, смята експертът. "Ако имаше законова регламентация на отношенията между държава и вероизповедания в няколко аспекта..."

Отношението доц. Иванов към промените, предлагани от ГЕРБ, ДПС и БСП за Закона за вероизповеданията, е противоречиво, тъй като във въвеждането на принципа "многочисленост". От него ще зависи финансирането им. Използват се данните от преброяването през 2011 година, които според него, са спорни, защото 28 процента от хората не са казали от кое вероизповедание са. Експертът е на мнение, че този принцип води до дискриминационен подход, а ако законопроектът бъде приет в този вид, той ще облагодетелства двете големи вероизповедания - православното и мюсюлманското - но в същото време ще бъде неблагоприятен към всички останали, малки вероизповедания.

Под финансиране по смисъла на предложения законопроект трябва да се разбира общо субсидия, която се дели на капитални и текущи разходи. Текущите разходи са заплащане на служители, образование, докато капиталните разходи са за ремонт и строителство на нови храмове, на училищни сгради, както и на гробищни паркове, обясни доц. Иванов. Той добави: "На годишна база на мюсюлманското вероизповедание се полагат 5.7 милиона лева, а на православното вероятно 15 милиона." Духовните училища ще бъдат финансирани чрез държавния бюджет по Закона за училищното и предучилищното образование - наравно с останалите средни училища.

Специална норма .дава възможност да се финансира целево, извън тази субсидии, което означава едно добро финансиране, убеден е доц. Иванов.