Фотография за незрящи

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Когато първоначално чуем за незрящи хора, определено не си ги представяме с фотоапарат в ръце. Това обаче е клише. Всъщност тези хора могат да се занимават с визуални изкуства така, както всеки друг. Нарича се сетивна фотография. Вижте повече за това в репортажа на Ирина Шуликова и оператора Ивайло Минков за "Денят започва".

Алберто е фотограф. Преди 15 години получава тежката диагноза "каратоконус". Офтамологът, който му я е поставил, го предупредил, че с времето може да изгуби зрението си. Предписали му лещи.

Алберто Стайков, фотограф: "Каза, че ако не ги ползвам лещите, ще ослепея. Аз, голям инат - ползвах ги 1 седмица, изхвърлих ги и казах: "Ми да ослепявам, какво ще правя обаче след това?". И 13 години след това разбрах, че незрящите също могат да снимат, разбрах и как и ето ме тук..."

За щастие диагнозата на Алберто не е била правилна, защото той все още е в добро здраве. Въпреки че в България не е много популярна, по света от години има мисионери на сетивната фотография. Нарича се така, защото се използват всички останали сетива без зрението.

Алберто Стайков, фотограф: "Прави се с останалите сетива, защото като нямаш зрение... пак ти казвам, те понякога опипват, те използват обоняние, по слух или когато някой им разкаже какво става. Те си създават изображението в главата чрез останалите сетива, без зрението, разбира се, защотото те нямат зрение просто. - Кое е най-важното нещо за сетивната фотография? - Ако може фотоапаратът да има колкото се може по-малко джаджички."

Един от учениците на Алберто е Ивайло, който е на 30 години, но едва преди половин година се е срещнал с възможността да се занимава с фотография.

Ивайло Донков, незрящ ученик по фотография: "Когато Алберто ми разказа за идеята си първоначално и аз бях малко скептичен, защото не можех да си представя как един незрящ човек би могъл да извърши точно това. Фотографията за мен дотогава беше нещо, което може да се извършва единствено и само със зрение. Бих предпочел наистина да снимам хора, защото най-малкото, докато ми говорят, аз мога да си създам представата къде са точно..."

И винаги после получава оценка за работата си. Ивайло ми направи портрет с помощта на слуха си - помоли ме да пея, за да знае къде се намирам точно.

Ивайло Донков, незрящ ученик по фотография: "Да възпитам в себе си тази способност да усещам предмета пред себе си,

така че да мога да го запечатам. Това е като овладяването на един нов език."

Първата му среща с визуалните изкуства е в Софийска градска художествена галерия.

Ивайло Донков: "Бяха направили изложба с картини, които бяха представени чрез тактилни карти и аудио гидове, които дават възможност на незрящия човек да разбере начините и методите за разглеждане на една картина. В мен се провокира този интерес, когато започнах да правя някои снимки. Де факто аз никога не мога да знам какво съм направил и как съм го направил."

Затова пък ние му казахме, че снимките, които е направил, са просто перфектни. Алберто иска, след като бъдещият му курс завърши обучението си, да организира изложба с направените през това време фотографии от незрящи ученици.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад