Германия скърби за Гюнтер Грас, будната съвест на следвоенна Европа

Смъртта на германския нобелов лауреат за литература Гюнтер Грас е поводът за разговора ни с Александър Андреев, журналист от Дойче Веле и преводач на 8 от романите на писателя, издадени на български език. Грас почина вчера на 87-годишна възраст.

Според Александър Андреев това е един от най-мощните литературни гласове не само в Германия, но и в Европа след Втората световна война. Книгата му "Тенекиеният барабан", безспорно е един шедьовър, за който той получи десетилетия по-късно Нобеловата награда. Тя е ключово произведение в европейската литература. По-късно Грас написа още няколко много добри романа и през 70-те  и 80-те години се разви като морална и политическа инстанция в Западна Германия. Това са двата важни параметъра на Грас като писател и като общественик.

Като политик, като будна съвест, като морален коректив на обществото, той винаги се езастъпвал за правата на слабите, на бедните, на обезправените и по душа, като социалдемократ, винаги се е ангажирал с по-лява кауза, с по-леви идеи. Факт е обаче, за съжаление, че в неговата биография, както у повечето хора от тези поколения, не всичко блести и е кристално чисто. Преди няколко години в една от неговите автобиографични книги Гюнтер Грас неочаквано призна, че в края на Втората световна война като 17-годишен ученик се е записал като доброволец в СС.

В цяла Германия след новината за смъртта на Грас навсякъде присъства името и образът му, казва журналистът Андреев. Реагирали са всички важни политици - от президента и канцлера до хора от социалдемократическата партия, с които той е работил, Салман Рушди и други културни дейци. А германската министърка на културата го е сравнила с Гьоте в германската литературна история.