Германският поет с китара Волф Бирман

Само той може да пее в Бундестага на юбилей от падането на Берлинската стена. Взима си думата, нарича се “убиец на дракони” и прави поредния скандал. Това го може само той - германският поет с китара Волф Бирман.

Волф Бирман: Меркел още в ГДР е знаела всичките ми песни. Съпругът й, химикът, знае наизуст всичките. Удивих се! За тях в ГДР моите песни бяха нещо като коматче душевен хляб. Да се нахраниш, за да не огладнее душата ти.

БНТ: Значи Ангела Меркел е била Ваше духовно чедо, така ли?

Волф Бирман: Развалил съм я, ама в хубавия смисъл на думата.

Автобиографията му излиза наскоро и дълго води класациите. Защото животът му е като филм. Започва през 1936 в Хамбург. И минава под сянката на огромна липса. Бирман-баща гордо заявил на нацисткия съд, че е евреин. И изчезнал в пещите на концлагера Аушвиц.

БНТ: Представете си, че можете да говорите с баща си. И той Ви пита: „Сине мой, окончателно ли е победен фашизмът?

Волф Бирман: Баща ми не би попитал това. Защото той е в облака от Аушвиц и обикаля около света от 1943 до днес. И тъй като се интересува от политика, ще знае всичко и ще го е видял отгоре. Той ще ми обясни света, не аз. Не, няма да ме пита дали има фашизъм. А ще знае, че има.

Вкъщи, Бирман ни показва своя домашен музей на Холокоста. Видял, че рушат гарата, откъдето неговите роднини били закарани към концлагерите. И със сина си натоварили в колата си огромна траверса и парчетии. Още на другия ден дошла полиция.

Волф Бирман: Казах им: “Не съм откраднал траверсата, арестувах я!”. Тя е виновна, че нямам живи роднини по баща. Тя е горд германски дъб! Трябвало е да рипне и спре влака! А не го е направила. Това се нарича “престъпно бездействие”. Камъните, болтовете – и те! Защо не удариха машиниста в лицето? Цял живот търся виновниците за избиването на евреите и чак сега ги намерих.

Днес хамбургският работнически квартал Хамерброк е пълен с офиси. Родната улица я няма, каналът обаче си стои. Оттук малкият Волф бягал да се спаси от бомбите, подръка с необикновената си майка Ема.

Волф Бирман: Моята майка водеше своята частна война срещу Адолф Хитлер. Единственото оръжие бе детето й. Всички други оръжия бяха мъртви. Затова първо трябваше да ме закрепи да оцелея. И после да направи от мен един малък комунист. Трябваше да спася човечеството и да изградя комунизма. За да й направя тази скромничка услуга, на 16 години отидох в ГДР. Това не се обяснява лесно. Всички казваха: „Какъв идиот! Милиони бягат от източната диктатура към свободата на Запад, при демокрацията. А този малък идиот от Хамбург бяга на Изток!”

БНТ: Съжалявате ли? Защото и влизането в ГДР, и излизането Ви не станаха по Ваше решение.

Волф Бирман: Не! Не! Да отида в ГДР беше мое решение! Ако не исках, майка ми нямаше да ме изпрати, на живот и на смърт!

БНТ: Но съжалявате ли, че отидохте там, в Източна Германия?

Волф Бирман: Въпросът ми изглежда безумен, макар и разумен! Ако бях останал, щях да стана западен комунист. Имах нужда от този урок: да живея в „рая на работниците и селяните”, без обратен билет. Така не ти остава нищо друго, освен да схванеш нещата.

Така и станало. Бирман заживял в ГДР и започнал да пише стихове и песни. Уж комунист, той не мълчал на комунистическата власт, но и не щял да бяга на Запад. И властта полека-лека взела да го забранява.

БНТ: Какъв процент от комуниста остана у Вас – 20, 50%?

Волф Бирман: Това е Вашата българска бакалска душа, която пита за проценти! Когато ме забраняваха в ГДР, аз бях 100% комунист!

БНТ: А сега?

Волф Бирман: Сега 100% не съм комунист. При мен няма 20, 30, 50%. Ако имаше конфликтът с властта, забранените песни, Държавна сигурност, преследването и пр. щяха да ме срутят. Тогава моята сила беше моята глупост. В най-добрия смисъл на думата! Разбирате ли? Моето поведение беше: “аз съм истинският комунист!” Докато в ГДР ме забраняваха, майка ми Ема бе призована от другарите тук, в Хамбург, да се дистанцира от мен. Това щеше да е главният удар. Неговата собствена майка трябваше да каже: “НАЦИСТИТЕ УБИХА БАЩА МУ В АУШВИЦ, А ТОЙ ПРЕДАДЕ БАЩА СИ, КОМУНИСТА”! Но тя не го каза. Не само от майчина любов. Не, не познавате майка ми! Ако смяташе, че бъркам, щеше да ме заклейми и да си разбие сърцето, защото бях единственото й, обично дете. Но повече обичаше баща ми и нашето велико дело, комунизма. Та тъкмо тази жена каза на своите другари в Хамбург 3 кратки и ясни изречения. Звучат като припев на хубава песен: “Другари, моят син Волф е комунист. А Вие сте антикомунисти.” Второ изречение: “Моят син Волф е рррреволюционеррр! А Вие, другари, сте контраррреволюционери!” Третото изречение беше най-хубавото: “Моят син Волф е млад поет. А Вие сте дърти свине!” Ако имате такава майка зад гърба си, властта няма шанс.

През 1976 на властта й писва. Бирман е прогонен от ГДР и, ще не ще, трябва да заживее на Запад, в родния Хамбург. Отначало си остава комунист. Но после изпява: “само който се променя, си остава верен”.

Волф Бирман: Тази песен беше политическото ми оправдание. Не съм свиня. Аз съм добър предател! Аз съм добър ренегат! Аз се промених! Аз посмях да се влюбя в това, което научих. Беше ми много трудно. Трансформацията ми продължи по-дълго, отколкото при децата на нацистите, които в моето поколение бяха мнозинство. Защото загиналият ми баща ме беше привързал към комунизма толкова силно!

БНТ: Оправдавате ли днес носталгията по стария Изток? Разбирате ли я?

Волф Бирман: Когато се срути тиранията, се случва нещо перверзно. Робите тъжат за уюта на робството. Не познавам България, не съм бил там. Но знам, че българите разбират това от личен опит! Робите скърбят за робството, за красивата несвобода, където не отговаряш за нищо. И където, ако си държиш устата затворена, ще получиш за лапане.

БНТ: Е защо тогава в Германия нямаше носталгия по нацизма?

Волф Бирман: Хитлер нямаше достатъчно време, само 12 години. Е, постара се, поработи ефективно, трябва да му се признае. Но в дълбокото съзнание, в душата на народа той си остана пяна върху вълната - смрадливата и отровна пяна. Но не и дълбокото течение.

БНТ: Това ли Западът не разбира в Изтока? Защото те не се разбират!

Волф Бирман: Не знам! Само установих, че идиотите винаги са разположени поравно от двете страни. Когато през 76-та ми отнеха гражданството на ГДР, бях глупав по отношение на Запада, отчаян. Боях се от свободата! За диктатурата бях добре трениран. Но изведнъж влизаш в нова координатна система. Оказваш се глупакът, начинаещият, новакът! Нищо не схващаш, въпреки че си умен! Първите 3, 4, 5 години на Запад бяха най-трудните в живота ми. Липсваха ми не само приятелите от Изток, но и доверените врагове.

БНТ: Днес има ли Изток или Запад в Европа? Има ли невидима стена?

Волф Бирман: Е, може и сам да си отговорите! Нямаше нужда да идвате до Хамбург да питате мен.

БНТ: Ами интересно е как го чувствате Вие.

Волф Бирман: Вижте как държавите се държат различно в европейския разговор за бежанците. Вижте Унгария и Полша. Не знам за Румъния и България, но предполагам, и Вие не сте въодушевени, че идват едни страшни, преследвани… И лъжем с истината, че сред тях има много престъпници. Но това е вградено в мисленето ни. Как да научиш в сталинистката диктатура, че човекът до теб също принадлежи към човечеството?

БНТ: Когато Берлинската стена пада, идва радостта, после равносметката. Кой е бил герой, кой – предател.

Волф Бирман: Не може всички да са герои. Не знам как е в България след Живков. Но падне ли диктатурата, изведнъж зажужават рояци борци от съпротивата!

БНТ: Точно така!

Волф Бирман: И при Вас ли е така?

БНТ: Абсолютно! 100 процента!

Волф Бирман: Ама без думи се разбираме! След диктатурата се появява една крилата мисъл: Пословец, как казвате Вие?

БНТ: Пословица.

Волф Бирман: „Малцина бяхме ние, борците! А мнозина останаха встрани!”

БНТ: А можете ли да обясните на младите какво е ЩАЗИ?

Волф Бирман: Разбира се! Младите не са идиоти. На немски има поговорка: „Не трябва да преплуваш всяка торна яма, за да разбереш какво е лайно”… Чета, значи, моето досие. 80 000 страници! Жена ми Памела казва, „Ах ти, стар самохвалко! Не 80 000, а 50 000!” Е, добре – 50 000! За един малък човек! И виждам: ГИЛЗЕНБАХ! Приятелят ми Гилзенбах! Той спаси моите дневници! А сега агент на Държавна сигурност! Не може да бъде! Хората се познават по делата, а не по думите! После проблемът се реши просто. На следващата страница пише: „Под раз-яж-да-що-то влия-ние на Бир-ман неофициалният сътрудник прес-та-на да бъде от-кро-вен с Държавна сигурност. И не мо-же да се пол-зва по-нататък! Подпис, подполковник Льор.” Ааааааааа! Това беше най-хубавото място в моето досие! Толкова се зарадвах, че приятелят ми не ме е предал!

Автограф с лявата ръка, написан огледално. Следващият – с дясната. Той сякаш може всичко. Стотици песни, 10 деца и последната жена, Памела. Съпруга, мениджър, партньор в песните. Какво искаш още?

Волф Бирман: Щастлив съм, че Боб Дилън получи Нобеловата награда. Смятам го за голям поет. Но за негово нещастие имаше щастието да се роди в демокрация. Е, не можеш да имаш всичко в живота.

БНТ: Но къде е магията на поезията с китара?

Волф Бирман: Не знам. Можеш да си много умен, а аз съм. Можеш да си много образован, а аз съм. Всичко можеш да си. И въпреки това да не сполучиш с нито един добър стих – и нито една хубава песен. Зависи само от това дали капризните музи ще те целунат или не. Не е справедливо! А музите са понякога тъпи кокошки за супа! Често целуват най-големите свине!

БНТ: Една от най-големите Ви песни е “Окуражаване”. Кое окуражаваше Вас лично – жените, децата или само песните?

Волф Бирман: Ах, тази фундаментална структура се повтаря във всичките ми песни. Силата да водиш борбата на света идва само от любовта в леглото. На масата в кухнята или до някое езеро, на вечерна светлина. Който не е целунат, губи. Жена да целуне мъжа, мъжът – жената, ако е обратен –  друг мъж, ако е скромен – някое куче. Любовта има толкова образи!

Така започва една от най-кратките му песни.

Волф Бирман: Забравете цялото интервю. Тази песен казва всичко.

Горд е, че навремето ядосала всички. Но Германия вече не е разделена и старите спорове са забравени. Корейците обаче харесали песента - в тъга по своето разделение. Ето я. Историята не пести уроците. Затова един премиер на немска провинция попитал: “Г-н Бирман, какво ще кажете на младите?”

Волф Бирман: Най-добрият ми аргумент е примерът на моя живот. Младите да му подражават, колкото могат. Може би по-добре от мен. Но във вечната борба на живота собственият пример е най-силният, умният, дълбок и ясен аргумент на всеки човек.