50 години от смъртта на Чудомир

Предаване: Култура.БГ, 26.12.2017

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Той завършва Държавното художествено-индустриално училище в София през 1913 г., участва в Балканската и в I световна война. След войните става гимназиален учител по рисуване в Казанлък, специализира рисуване в Париж, а от 1933 г. е на свободна писателска практика. До смъртта си е председател на читалище "Искра" и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. За пръв път публикува карикатури и римувани злободневки през 1907 във вестник "Балканска трибуна". Сътрудничи с карикатури, хумористични стихотворения, епиграми, разкази, фейлетони на списанията "Барабан", "Остен", "Жило", "Червен смях", на вестниците "Слово", "Зора", "Искра" и др.

Жизнерадостният хумор в творчеството на Чудомир продължава фолклорната традиция на Хитър Петър, линията на Вазовите "Чичовци", на хумореските на М. Георгиев и Елин Пелин. Късите хумористични разкази, жанрово близки до анекдота и фейлетона, имат изключителна популярност, която ги приближава по функции до народната масова култура. Той сам илюстрира разказите и фейлетоните си, създава над 150 картини и множество рисунки, с които прави самостоятелни художествени изложби. Чудомир е автор на незавършената повест "Мама", на трудове по краезнание, читалищно и музейно дело. Негови произведения са преведени на няколко десетки чужди езици. И както някога беше казал: "Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка..."