Смятали идеите му за налудничави, а мечтата му - за неосъществима. Когато започнал да строи катедрала с голи ръце, никой не мислел, че ще се получи нещо. Половин век по-късно обаче мечтата му се сбъднала. Дон Хусто построил свой храм край Мадрид. Той никога не е учил архитектура. Не е инженер. Дон Хусто бил фермер, а след това - послушник в манастир. Туберкулозата обаче го повалила и той се обърнал за помощ към Богородица. Обещал, че, ако остане жив, цял живот ще й се отблагодарява. Дон Хусто останал жив, а болестта го превърнала в мирянин с голяма мечта и с още по-голяма вяра. Положил основите на своята катедрала на 12 октомври 1961 г. - в деня на Богородица. Нямал скица. Планът бил в главата му. Нямал строителни материали. Използвал ненужни предмети. Обикалял сметището и фабриките за тухли. Всеки ден вграждал нещо в своята катедрала. И така в продължение на половин век. Почти винаги бил сам на строежа. Понякога му помагали племенниците или доброволци. Храмът вече заема площ от 8000 кв. м. Основният купол е висок 40 метра, а диаметърът му е 12 метра. Дон Хусто казва, че не иска нищо материално. Отказал се дори от къщата си, за да построи храма. Иска единствено да опази вярата си. Но понякога се опасява, че животът му няма да му стигне, за да завърши постройката. Затова всяка сутрин в 6.00 ч. той вече е там - в катедралата. Никога не работи по-малко от 10 часа, почива само в неделя. Напоследък се замисля и за смъртта. Не знае какво ще се случи с храма, когато той си тръгне, но вярва, че Бог ще пази катедралата, затова иска да бъде погребан там, за да остане завинаги в храма, издигнат с упоритост и много вяра.
Автори: Биляна Бонева и Милен Атанасов
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News