Хакерски атаки. Какво целят, когато са насочени срещу държавни институции

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

ЦИК, Народното събрание и ДАНС и този уикенд останаха без присъствие в мрежата. Нова хакерска атака срещу сайтовете на трите институции в деня на втория тур на местните избори. Каква беше целта на тези атаки. Гост в студиото е етичният хакер Борис Гончаров.

Гостът поясни разликата между хакерска атака и DDOS атака. DDOS атаката е тип атака, дистрибутирана атака - използват се голям брой машини, за да се осъществи. За да се постигне такъв ефект, е необходимо голям брой машини да се насочат към един и същи обект по едно и също време и да инициират едни и също действия към дадения уебсайт и дадения ресурс в интернет. С две думи хакерска атака е по-общото понятие, докато DDOS атака е атака, осъществявана по определен начин.

По думите на Гончаров, атаките са смущаващи, доколкото те са насочени не към корпоративни или банкови обекти, които биха имали за цел финансова изгода, а към сайтове на държавни институции, свързани с конкретната българска реалност. Това ни подсказва, че атаката е инициирана отвътре, от локален тип. "Ресурсите, които се използвани не са локални, но това не значи, че не са отвътре", каза специалистът.

Имало ли е вариант тези атаки да бъдат избегнати? "За съжаление, не", убеден е Гончаров. Известно му е, че тези уебсайтове притежават добра защита срещу такива атаки, но "подобен тип атаки са изключително трудни за отразяване именно поради тяхната масовост". Според него няма техническа възможност да се ограничи до такава степен такъв вид атака, че да бъде отбита.

Кракерите или хакерите са по-големият проблем в мрежата? Гончаров обясни разликата между двете понятия. Целта на хакерите е да демонстрират уменията си без да се стремят към финансова изгода. В голямата си част те са изявени специалисти в разработването и поддръжката на информационни системи. Кракерите, за разлика от тях, са вид представители на престъпния свят и искат да извлекат определена полза за лична облага или за облага на определена организация. Тази разделителна линия обаче е доста условна в момента, често не съществува, допълни експертът. Хакерството не е лошо, ако не престъпва линията на закона и на етиката. Разделителната линия е това - дали е етично и дали е законно, поясни Гончаров.