Хотел "Руанда"

100 дни анархия, 800 000 убити, над 1200 спасени от един мъж в Руанда, изоставена от света ...

"Когато една страна е завладяна от лудост и светът й обръща гръб, един човек избира да спаси всеки, който може и да превърне едно място в убежище на надеждата".

Дон Чийдъл в действителната историята на Пол Русесбагина.

1994 година, Кигали. В ерата на високоскоростните комуникации и светкавичните новини една от най-ужасяващите трагедии в историята на човечеството остава незабелязана от света. В Руанда един милион хора са брутално избити само за три месеца. Лице в лице с ужаса собственикът на четиризвездния хотел "Майлс Колинс" проявява необикновена смелост, за да спаси живота на 1268  бегълци, докато целият свят остава безучастен.

Напрежението в Руанда ескалира и Западът предпочита да затвори очи в очакване на големия взрив. 1994-та НЕ Е началото. През 1962г. след дълго колониално присъствие белгийците изоставят страната в своята независимост. Оттогава нацията е разделена етнически  - на хуту и тутси  - със срамни отличителни белези на челото по метода на старата класова система: собствениците на повече от 10 крави са тутси, останалите са хуту.  Тутсите, макар и малцинство, са били предпочитаната раса през белгийския режим и не от любов, мир или разбирателство. По-необяснимо е поведението на колонизаторите, които напускайки, манипулират ситуацията и предават властта на хуту-партията, чиято платформа е расизъм срещу тутси. Това, което следва, са десетилетия на кръвопролития до началото на 90-те. Армията е разпусната и смъртта е сигурна до 1993г., когато президентът Жувенал Хабиаримана подписва мирно споразумение с тутси-бунтовниците и приема 2500 миротворци от Съединените щати начело с канадския генерал Ромео Далер. Това обаче не е краят на историята. През 1994г. Далер подкрепя план на хуту-екстремисти за избиването на тутси и през януари същата година президентският самолет е свален, което отваря капака на врящата тенджера. Дирижирайки чрез радиостанции, с оръжие и мачете, хуту избиват масово тутси, между които и малка група белгийци, докато Западният свят се оттегля през април,  с изключение на малък взвод на ООН в подкрепа на беззащитните...

Дълго време Руанда остава "позорна тайна" в сянката на други конфликти като Ирак и Афганистан. Едва през 2004г. Холивуд и независима продуцентска компания получават две възможности за изследване на историята. Първата е в документалния филм  - "Среща с Дявола: Пътуването на Ромео Далер" за спомените и демоните на генерала, който, като свидетел на събитията,  страда от посттравматично нервно разстройство. Истинската история е в драматизирната версия на Тери Джордж - "Хотел Руанда".

Всеки опит за филмирането на геноцида в Руанда със своята бруталност и болка е риск за реакцията на оцелелите с паметта за загиналите.  Мъдро, режисьорът използва благороден похват с традиционен холивудски ангел: "един мъж, който прави разлика", вече безопасно изпробван в "Списъкът на Шиндлер".

Този филм може да не е най-добрият, но е ВАЖЕН и Тери Джордж не е чужд на политическото разделение - северноирландец, арестуван за подозрителни републикански връзки през 70-те, сценарист на "В името на отца" и "Боксьорът", той вярно улавя дискриминацията в част от Запада, когато става дума за Африка. Може би, целта на разказа е след края му зрителите, вместо да продължат вечерята си с "Колко ужасно", да се замислят....

Драма.

Великобритания, САЩ, Италия, ЮАР, 2004г., 121 мин.

Режисьор Тери Джордж

В ролите: Дон Чийдъл, Ник Нолти, Хоакин Финикс, Софи Оконедо  и др.

3 номинации за "Оскар", 14 награди и още 34 номинации за филма, който отвори очите на света 11 години след историята...

3 номинации за "Оскар" за оригинален сценарий на Тери Джордж и Киър Пиърсън, главна роля на Дон Чийдъл и поддържаща роля на Софи Оконедо /2005/;

Наградата за най-добър игрален филм от Австралийския филмов институт /2004/;

Номинация за най-добър чуждоезичен филм от Японската филмова академия /2007/;

Номинация от БАФТА за оригинален сценарий на Тери Джордж и Киър Пиърсън /2006/;

Номинация "Давид" за най-добър чуждестранен филм на Тери Джордж от Италианските филмови награди "Давид ди Донатело" /2005/;

Наградата за оригинална музика на композиторите Рупърт-Грегсън Уилямс и Андреа Гуера от Европейските филмови награди /2005/;

3 номинации "Златен глобус" за: най-добра драма, оригинална песен във филм и главна роля на Дон Чийдъл /2005/;

Наградите за: най-добра режисура на Тери Джордж и оригинален сценарий на Тери Джордж и Киър Пиърсън от Ирландските кино и телевизионни награди /2005/;

Номинаци "Сребърна лента" за оригинална музика на Андреа Гуера от Италианския национален синдикат на филмовите журналисти /2006/;

Наградата за "човешки права" и номинации за "изобличителен" филм и за "мир" от Политическото кинообщество на САЩ /2005/;

Специалната награда за Дон Чийдъл от Обществото на филмовите критици в Сан Диего /2004/;

Номинация "Роберт" за неамерикански филм от  Датските национални  награди за високи постижения в киното /2006/;

Номинации: Актьор на годината за Дон Чийдъл, Британски режисьор на годината за Тери Джордж и Британска поддържаща актриса на годината за Софи Оконедо то Лондонския кръг на филмовите критици /2006/...

В продължение на една година сценаристът пише първия проект и звънейки в посолството на Руанда във Вашингтон, на телефона му отговаря жена, оцеляла в хотел "Майлс Колинс".

В предподготвителния период потенциални продуценти и заинтересовани студиа предлагат Дензъл Уошингтън, Уесли Снайпс и Уил Смит за главната роля, но благодарение на независимото продуциране, режисьорът остава верен на оригиналния си избор за Дон Чийдъл.

Прототипът на героя  - Пол се среща с актьора Дон Чийдъл.

По време на проучванията за снимки Пол Русесбагина и съпруата му Татяна се връщат в Руанда с режисьора Тери Джордж , посрещнати от тълпа на летището.

През април 2010г. британският премиер Гордън Браун признава, че филмът го е разплакал.

Действието започва малко преди покушението на президента. Пол Русесбагина е хуту, управител на четиризвезден хотел в Кигали. Съпругата му е тутси. На колелата на политическа и търговска протекция с обичайните подкупи в бутилки с малц, хотелът процъфтява като добър избор за кетъринг на миротворците, пристан за международните наблюдатели и местните генерали, малко отдавайки дължимото на политиката освен в случаите, когато наистина има нужда. Нуждата идва с мощен удар отвътре. Президентът е убит и семейство Русесбагина стават мишена на хуту-екстремисти, преследващи тутси. Войната отвън неконтролируемо експлоадира и първата мисъл на Пол е да спаси семейството си, но това, което вижда, надминава и най-страшните човешките представи за масов терор. Пол отваря вратите за всички - и тутси, и хуту, търсещи убежище и спасение от убийствата. Не пести нищо от запасите и средствата в хотела, докато богатите от Запада отлитат. Силите на Обединените нации са водени от полковник Оливър, който, парализиран от липсата на друга власт, се опитва да помогне, но скоро става ясно, че Русесбагина трябва да разчита на собствената си издръжливост и добра воля за спасяване на колкото може повече живот...

"Аз не командвам кланета!"

"Ние сме тук като пазители, а не като създатели на мира..."

PS*

Пол Русесбагина спасява 1268 бегълци  - и тутси, и хути -  в своя хотел "Майлс Колинс".

Пол и Татяна днес живеят в Белгия със своите три деца и осиновените си племеннички.

Братът на Татяна и съпругата му не са открити.

През 2002г. генерал Бизимунгу е заловен в Ангола и изпратен на съд в Танзания пред Трубинала за военни престъпления на Обединените нации. Пред същия трибунал лидерът на вътрешната милиция Рутуганда е осъден на доживотен затвор.

Геноцидът приключва през юли 1994г., когато армията на хуту и вътрешната милиция са прогонени отвъд границите  в Конго, оставяйки зад себе си милиони трупове.

Златна Романова