Игра с диаманти

По Едуардо Мане

Режисьор Хачо Бояджиев

Оператор Боян Кривошиев

В ролите: Леда Тасева, Велко Кънев, Антон Радичев и др.

Бегълци се надяват да спечелят пари от "благородна дама", като съживят образи от нейното минало

Бертран и метисът Мануел са избягали от поредния преврат на генералите в страната им . На път към Мексико се подслоняват в богата къща, на пръв поглед безстопанствена. Появява се домакинята мисис Симпсън и с пушка в ръка им казва да си тръгнат, защото се намират в частна собственост на английската зона. Уверявайки, колко обичат Англия, двамата са приютени, преоблечени и поканени на вечеря. Впоследствие разбират, че не са първите, подслонени от мисис Симпсън. Предишният е бил Ханс, оставил в една от стаите нацистката си униформа. В опит да откраднат бижутата на домакинята, бегълците са разкрити, а скъпоценностите са фалшификати. Оригиналите били у Ханс. На молбата им за 1000 долара за път, мисис Симпсън предлага 2000, за да участват в една игра. Предложението е да възстановят епизод от миналото й, като Бертран играе ролята на втория й съпруг, а Мануел - на нациста Ханс. Става ясно, че мисис Симпсън няма пари, но има благодарствено писмо от полицията на Хондурас за съдействието, което е оказала при залавянето на нациста. Когато мисис Сипмсън дава признаци на умопомрачение, Бертран иска поне 20 долара, за да стигнат до границата. Но Мануел настоява да продължи играта като Ханс, за да разбере какво всъщност се е случило в къщата...

Френският кубинец, който се играе най-много на английски и испански език

Драматург и писател, Едуардо Мане е роден в Куба през 1930. Започва с литература, но продължава с театър. Поддържа кубинските революционери и стига до Ню Йорк, после пътува из Европа и се установява в Париж, където специализира пантомима при Жак Льокок. Там пише първата си театрална пиеса и снима няколко късометражни филма за телевизия. Франция е неговата земя на изгнание и свобода. През 1958 публикува първия си роман "Чужденци в града". Връща се в Куба и чрез изкуство се стреми да популяризира революционните настроения. Междувременно става професор по театрално изкуство и директор на Кубинския драматичен театър, работи и като сценарист, режисьор в киното и редактор в печатни издания. Пише пиеси, книги, либрето за опери. През 1969, разочарован от режима в страната, отново заминава и окончателно се установява във Франция, където поставя пиесата "Лелите" /Монахините/ и това е началото на успеха му в Европа. Продължава с "Те или Цената на властта", "Мери Шели среща Шарлот Бронте", "Другият дон Жуан", "Фалшивата госпожа" /"Игра на диаманти" бълг.пр./, "Един балкон срещу Андите", "Кучките", "Кубинска рапсодия", "Островът на зеления гущер", "От любов в изгнание" и др. Превеждан на 20 езика, Едуардо Мане е оценен с литературната награда "Гонкур", награда "Бертран дьо Жувенсел" от Френската академия и Орден на честта за заслуги в културата.

*Златна Романова