Има ли достатъчно контрол върху изразходването на държавни средства?

Проф.Валери Димитров, дългогодишен председател на Сметната палата, професор по административно право, ръководител на катедра "Публичноправни науки" в УНСС: "Аз не бих пренесъл тежестта на разговора върху контролните органи. В края на краищата обществените поръчки се организират от възложители. Преди всичко трябва да се постави въпросът кои са тези възложители - имат ли те достатъчно капацитет да организират обществени поръчки, какъв е законът за обществените поръчки и след това да говорим за контрола. Действително, има множество контролни институции - Сметна палата, Агенцията за държавна финансова инспекция, Агенция за обществени поръчки, одитните звена към съответните министерства, общини и други институции от публичния сектор. Но първият въпрос, който трябва да си поставим е за множеството възложители и за техния професионализъм да се справят със закона за обществените поръчки, който е изключително предизвикателство. Това е много тежък закон, съдържащ много тежък режим. Отмененият вече закон беше променян многократно, практически беше невъзможно да се спазва този закон добросъвестно, защото той се променяше непрекъснато. Сега да се надяваме, че имаме една по-стабилна наредба. Законът, който е приет миналата година, досега е изменен един път, т.е. е по-стабилен. Трябва да има стабилна трайна уредба, която да се познава добре от възложителите и вече тогава да се преценява какви са нарушенията, с каква тежест и кога заслужават наистина да отидат в прокуратурата."

Лъчезар Богданов, икономист от Индъстри уоч: Аз ще си позволя да започна с два цитата. Единият е от Милтън Фридман, а другият - от Насим Талеб. Фридман казва, че има различни начини да се харчат пари, да се взимат решения, но може би най-лошият начин е да имаме някой, който харчи чужди пари в нечия чужда полза - тогава той е най-млко заинтересован да очаква добър резултат. Талеб казва нещо подобно - той казва, че не трябва да вярваме и е много трудно да се доверим в подбудите и в мотивацията на хора, които взимат решения, без да носят последствията от грешките си. С други думи, ако харчиш отново, както държавата харчи чужди пари за някакви проекти, които пряко не носят ефект за чиновниците и за висшите държавни ръководители, които взимат решения, очевидно нямаме добър стимул за честно, ефективно и прозрачно разходване. Затова законът е толкова сложен, точно защото той се опитва с много процедури, бариери, правни техники да избегне точно този въпрос, че държавният служител не харчи свои пари, напротив - харчи чужди пари. Когато харчиш чужди пари, мотивацията ти не е толкова силна."

Ирена Георгиева, юрист, автор на книга, която изследва корупцията при обществените поръчки в България, Австрия и Германия, защитила дисертация по темата в университета в Грьонинген, Холандия: "Една голяма част от случващата се корупция остава неразкрита дори и от медиите и въобще не става ясно какви са механизмите за обществото. Въпреки това ние така или иначе имаме тази законова рамка, която е горе-долу една и съща за Европа и трябва да цсе съобразяваме с нея. Така че, независимо дали е сложен законът, той няма как да стане особено прост. Повечето неща се случват навсякъде, нека да не се заблуждаваме, че при нас се случва нещо кой знае колко изключително. Скандинавските държави са тези с най-малко корупция в сектора. Корупция има навсякъде, по-скоро механизмите за справяне са различни. Механизмите за реакция на инсдтитуциите са различни и доверието на обществото също така е доста по-сериозно, отколкото това, което наблюдаваме в България. Много малко са примерите за изкривяване на правната рамка, на корупционни практики, които да не се наблюдават в други държави. И в държавите, които съм анализирала - Австрия и Германия - също са пример за държави, в които има корупция. Просто това е една много апетитна сфера."

Петър Статев, председател на Управителния съвет на клъстер Информационни и комуникационни технологии, с дългогодишен опит в подготвяне на документи за публични търгове: "Корупцията и неправомерното разходване на средства съществуват откакто има хора на Земята, от библейски времена. Имаме и ясни свидетелства - минавайки през цялата история до днес. Защо това е толкова апетитно? Замислете се от чисто рационална гледан точка - това е много бърз начин за печелене на пари без особени усилия. Ето защо това е непазарно поведение, но позволява на тези, които го упражняват, много бързо да спечелят, без да се интересуват от ефекта. И тук стигаме до същината на тазвечерната дискусия, според мен - може ли само с правилници, закони и административен контрол да се борим с корупцията? Категорично не мога да споделя подобна позиция. Битката трябва да започне още на ниво съставяне на задание, защото голяма част от корупционните практики са възможни именно благодарение на задания, съставени по определен начин. Част от битката започва там и това, което липсва у нас, разбира се не само у нас, е доброто взаимодействие между администрацията и хората, в частност и в бизнеса. Защото ако това публично-частно партньорство, за което говорим от не знам колко години, би могло да произведе задания, които са по-малко податливи на манипулация по време на оценката на тръжните предложения. А второто и според мен по-важно е обществената нагласа - ако обществената нагласа е такава, че това са героите на обществото, героите на днешния ден, тези които бързо печелят, а не тези, които градивно с години създават устойчиви модели за развитие и благоденствие, тогава каквото и да правим, не можем да се преборим, т.е. битката с корупцията в никакъв случай не може да се сведе до административен контрол. Няма такава администрация на света, която да си позволи да бъде точно толкова компетентна, колкото останалата част от обществото и бизнеса. Очевидно това не може да бъде мярката."

Николай Ценков, юрист, с опит в разработването на стратегически документи и възлагане на обществени поръчки, член на Института за дясна политика: "Когато бях председател на Съвета на директорите на едно държавно дружество, ангажирано с нелеката задача да привлича чуждестранни инвестиции в България, се появи един скандинавски инвеститор - голяма компания от Дания. Преговаряхме една година, разбрахме се, инвестицията е немалка за нашите мащаби - 100 млн., подписахме със заря и фойерверки договор в Гранитната зала на Министерски съвет, поехме ангажимент да им построим път, пуснахме обществената поръчка по всички правила и още на етап проектиране заваляха жалбите, така че до ден днешен тези хора нямат път, като жалбите са изцяло злоупотреба с право - нещо, с което възложителят е абсолютно безпомощен."

Гледайте "Референдум" всеки вторник от 21:00 часа!