Доц. Лалка Нанкова обясни, че акриламидът е органично съединение, което може да се образува в много храни, богати на въглехидрати, които ежедневно консумираме. Той се образува при висока температура - над 120 градуса - т. е. при технологичната им обработка в условията на ниска влажност. Веществото, познато на учените отпреди 20 години, не може да бъде привнесен, защото се образува при производството на храните. Затова и добрите производствени практики са едни от добрите начини за борба с него. Образува се при пържене и печене на висока температура, докато при варене не се образува.
"Можем да използваме добрите производствени практики вкъщи, когато си приготвяме храната с цел да намалим нивата на акриламид, които биха могли да се образуват. Например, да не си препичаме филийките до тъмно кафяво. Когато печем хляб вкъщи, това да става на по-ниска температура и продължително време. По отношение на промишлеността в нашата страна са въведени хасеп системите. Всеки един един хранителен продукт, който се произвежда и се продава на пазара, има хасеп система и тя има за цел да контролира опасностите при производството на даден продукт и да ги премахва. така че аз мисля, че този регламент е залегнал или ще залегне в практиките на производителите."
Проф. Донка Байкова смята, че наличието на това вредно вещество в някои храни отново означава, че трябва да се насочим мисленето си и хранителната индустрия към корекция или оптимизиране на технологиите за производство на по-здравословни храни и продукти. Тя допълни:
"Това е едно съединение между аминокиселината аспарагин и глюкозата и фруктозата... Например, картофите понякога при хладилниково съхранение образуват повече глюкоза и фруктоза - това е предпоставка, когато се пържат, тъй като в тях има и малко аминокиселини, белтък, да се образува и акриламид."
В кои храни най-често се открива веществото акриламид вижте в таблицата.
Донка Байкова препоръчва да изкисваме картофите преди пържене в
продължение на 15-30 мин., за да намалим свободните захари в тях и така
да намалим възможността за образуване на акриламид. По думите ѝ дори солетите са източник на акриламид, изобщо всичко хрупкаво и препечено съдържа това вещество. Тя съветва да се обърнем към добрите технологични практики, за да направим любимите храни на децата с по-ниски нива на акриламид.
Инж. Тодорова обясни какви мерки предприема българската агенция за храните по отношение на предотвратяване на вредния ефект от някои канцерогенни вещества в храните.
"В мониторинговата програма на Българската агенция по безопасност на храните за 2019 г. е заложено изследване на проби на акриламид. В програмата са заложени абсолютно всички продукти, които са упоменати и в изследването и са споменати в регламента. Отсега започва това изследване. Регламентът влезе през април 2018 г., той е препоръчителен, не е задължителен... Сега се прилагат мерки за установяване на тези нива, ако има такива и това се установява с взимането на проби и с тяхното анализиране."
В България има лаборатория, която изследва наличието на акриамид. Тя акредитирана, но е частна, външнна за системата на Агенцията за безопасност на храните, заяви инж. Тодорова и увери, че всеки момент ще започне взимането и изследването на пробите.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News