Имате ли доверие на съдебната система в България?

В това издание на “Референдум” събирахме идеи как да се промени българската съдебна система. Закъсняла ли е реформата? Има ли корупция и липса на справедливост?

В студиото дискутирахме темата с правосъдния министър Христо Иванов, представляващата ВСС Соня Найденова, члена на ВСС Калин Калпакчиев, председателя на Българската съдийска асоциация и зам.-председател на СГС Богдана Желявска, Красимир Мазгалов от Съюза на съдиите в България и председателя на Мрежата за гражданско наблюдение ва съда в България Георги Милков.

Министър Христо Иванов смята, че актуализираната стратегия има шанс да бъде приета от парламента. Той разказа, че е започнал един сериозен дебат, в който са били чути различни мнения и е оптимист, че след дебата в парламента ще се стигне до един ясен план какво да се направи за съдебната система в България и ще бъде приложен. Той обясни, че стратегията е едни политически документ, който дава една най-обща насока на работа и конкретиката ще бъде търсена на ниво обсъждане на конкретни законодателни предложения, това е последващ етап. Самата стратегия е придружена от едни много подробни планове за действие, които в табличен вид дават конкретните мерки, отговорните институции, добави той. Иванов заяви, че няма никакви притеснения за детайлизацията на стратегията.

"По-специфичното, което може би на пръв поглед изглежда в съдебната система, е известното на повечето хора разбиране, че тя е доста консервативна, че тя е доста трудноподатлива на резки промени, именно поради факта, че нейната стабилност е една от основните ѝ характеристики, която трябва да спокойствие и увереност на гражданите, че техните права ще бъдат защитавани", каза Соня Найденова. Според нея с това се свързва внушението, че съдебната система ще се съпротивлява срещу кардиналните промени. Тя заяви, че не мисли, че предложния проект за актуализирана стратегия показва, че спрямо съдебната система се прилага един подход на радикални промени. Все пак каза, че има някои промени, които са били подложени на обсъждане и са били изразени по-различни виждания. Найденова каза, че най-важното е, че самият проект на стратегически документ и това, което всички работещи в съдебната система, са съгласни, че има място за подобрение.

Калин Калпакчиев смята, че съдебната система трябва да бъде консервативна, в смисъл на предвидима. "Гражданите, дружествата, фирмите, които се отнесат до съдебната система, трябва да знаят какво ще очакват от нея", заяви той. Според него разговорът за съдебна реформа се води доста отдавна и има натрупвания през последните десетина години, включително много препоръки към България и сега е дошъл момента да се премине към конкретни действия. Той мисли, че всички към днешна дата са се обединили около това, че трябва да има промяна и според него тя не бъде говорена абстрактно, а да се опитваме да я опредметяваме.

Преди една година Георги Милков представи доклад, в който каза, че има роднински зависимости в съдебната система, които пораждат у хората чувството, че няма безпристрасност. За последната година положението не се е променила, обясни той. Според него ВСС отказва да дискутира по темата. За пример той даде изборът на председател на съда в Петрич, която работи заедно със своя съпруг, който е съдия.

Богдана Желявска каза, че всички са съгласни и всички се обединяват около това, че трябва да има промяна, че трябва да има реформа, че трябва да има конкретни действия, насочени към справедливост. "В обществото им дефицит на справедливост", смята тя. Според нея техните конкретни действия трябва да бъдат насочени към това как, с какви действия ще се разреши този проблем. Тя попита дали разделянето на ВСС на две колегии или превръщането му в непостояннодействащ орган с непостяннодейставщи комисии ще разреши гражданските или наказателните проблеми и проблема с битовата престъпност.

Красимир Мазгалов беше съгласен, че в обществото има дефицит на справедливост. Според него той е продиктуван не от голямото натоварване на съдилищата и некомпетентността на съдиите, а от системата за случайно разпределение на делата, убедеността на гражданите, че някои дела се решават по точно определен начин, от точно определени хора и то от точно определени съдии. Според него това е един проблем, който доста дълго време се неглижира и хората, които трябва да го решат се преструват, че той не съществува. Мазгалов добави, че в много държави не съществува система за случайно разпределение на делата и причината за това е, че в тези държава обществото има доверие на административните ръководители на съдлищата, които разпределят делата съобразно тяхната сложност и компетентността на съдиите.