In memoriam. Дейвид Боуи и Пиер Булез

Предаване: Култура.БГ, 12.01.2016

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Напуснаха ни Пиер Булез и Дейвид Боуи. В студиото гостуват Атанас Русков - музикант от Babyface Clan и водещ, както и Виктор Стоянов - композитор. Преди разговора видяхме едно парче на Дейвид Боуи от 1973 г., което е загубено и открито и възстановено през 2011 година.

Дейвид Боуи е много повече от рокенрол, той има влияние и извън рамките на рок и поп музиката, има влияние и в модата, смята Атанас Русков. Според него Дейвид Боуи и Леми от Motorhead, който също почина наскоро, са символ на неконформизма. Там има бунт, няма конформизъм. У Боуи имаше свободата да изразиш себе си. Изпълнители като него и като Елтън Джон прекрачват от 60-те години до наши дни и запазиха едно постоянство в стила си. Но докато Елтън Джон е ексцентричен по свой начин, при Дейвид Боуи има много смели решения, смята Русков. Когато Боуи създава нещо и с нов имидж, още преди да сме го осъзнали, той минава напред и създава нещо ново. При него няма нищо случайно, за сценичните си прояви е учил при известен мим, вкарва елементи на японското сценично изкуство кабуки. През 70-те години шоуто му става толкова ексцентрично, че на практика, по идея на мениджъра му, прикрива, че съставът не разполага с достатъчно пари.

Композиторът и диригентът Пиер Булез започва от театъра. Поканен от Морис Жар, бащата на Жан Мишел Жар, Булез свири на прототипа на електронното пиано. Както поясни Виктор Стоянов, той е един от родоначалниците на електронната музика в симбиоза с класическата музика. Според Стоянов оцеляването на такива като Боуи и Булез, бунтар и авангардист, в свят, подчинен на комерсиалните закони, се дължи на свойството на пазара, където има място за всички. "Успешна културна политика зависи от добрата връзка между управляващите и техните културни съветници", е цитат от Булез, който е съветник на няколко френски правителства. Стоянов повтори тези думи, за да направи паралел с културната политика у нас и изтъкна, че и двамата музиканти все пак са живели в един свят, който им е дал възможност да се развиват.