Испанският философ Хавиер Гомá: Има само един народ - човечеството

БНТ: Господин Гомá, какво е смъртта за човека със смартфон и Фейсбук?

Хавиер Гомá: Аз правя разлика между смъртта и това, че сме смъртни. Смъртта е пошла, случва се и на мухите. Докато съзнанието, че си смъртен, е привилегия на хората. И от него се раждат всички хубави неща, които правят живота достоен за изживяване - любовта, нежността, правото, философията, изкуството, науката. Затова да проумеем, че сме смъртни, е амбициозна цел през целия ни живот.

БНТ: Но безсмъртието днес не означава ли, че нашият профил във Фейсбук ще ни надживее?

Хавиер Гомá: Добре е, че Фейсбук-профилът ни живее дълго. Защото хилядолетия наред огромното мнозинство не е имало идентичност, личност. Такава имали кралят, благородникът, епископът. Останалите живеели безличен живот. Днес обаче технологията ни дава идентичност. Това е добро. Но да постигнем безсмъртие чрез профила си е напразно усилие.

Той иска философията да не забравя за това, че сме смъртни – но да говори за простите, всекидневните неща.

БНТ: Е че може ли философията да се конкурира с медиите?

Хавиер Гомá: Скоростите им са различни. Медиите имат свръхзвукова скорост. И се занимават със съвремието. Философията има геологическа скорост, като глетчерите. И нейната тема не е съвремието, а действителността. А действителността е актуална години, дори векове. Да, философията трябва да се конкурира с медиите, но с различна скорост и темпо.

БНТ: А къде е истината? И кое е по-опасно: победата на лъжата, фалшивата новина – или абсолютната победа на истината?

Хавиер Гомá: Да почнем с това: културата не е да трупаш данни, като участник в телевизионна викторина. За мен културен е този, който, дори да е неук селянин, знае, че всичко човешко е преходно, и следователно – обратимо. Ето, демокрацията е крехко цвете, което всеки може да стъпче.

Демокрацията криела два противоположни риска – тоталитаризъм и анархия. Технологиите могат да ги възпират, но могат и да им служат. Ако с тях контролираш информацията, получаваме тоталитаризъм. Ако сеят фалшиви новини – получаваме анархия.

Защото всеки може да излъчи фалшива информация, която да породи несигурност, объркване, страх, а оттам – противопоставяне на закона и реда. Така че новите технологии са неутрални от етична гледна точка. Те са като нож. С ножа мога да нарежа хляба и да дам къшей от него на някой бедняк. Но мога и да го забия в бедняка. Той може да служи и за добро, и за лошо. Важно е да възпитаваме така, че новите технологии да служат на прогреса и цивилизацията, не на варварството.

Варварство. Тази дума философът е запазил за лидерите на сепаратистите в Каталония, като Пучдемон. И не им прощава.

БНТ: В днешна Испания каталонците забогатяха. Но станаха ли по-щастливи от това?

Хавиер Гомá: Добър въпрос! Каталонците са разделени. Едните мислят изцяло като останалите испанци. Водачите на другите обаче постъпиха точно като варвари. Ако има нещо свято в съвременните общества, то е конституционният договор. Той очертава рамките на съжителството. Можеш да спориш, да се бориш, да опонираш, но в рамките на договора. Не можеш обаче да атакуваш самия договор, да рушиш конституцията и законите! Защото тогава се превръщаш във варварин.

Философът знае какво говори. Той е баск от Билбао, а в последния половин век и баските минаха през това. Но тъкмо техният пример дава надежда.

Хавиер Гомá: Билбао преживя процес, подобен на каталонския. При това съпроводен с абсолютното варварство на тероризма. Езикът също беше подобен: Испания била „франкистка държава-потисник, която не зачитала правата на човека“. И това го казваха същите тези, които току-що бяха убили полицай. Но нещата се канализираха.

БНТ: Какво обаче да кажем на онези каталонци, които искат независимост?

Хавиер Гомá: Да превъзпитат първо себе си; да не се мислят за супермени. Ако едно дете се изживява като супермен и скочи през прозореца, но не полети, то няма да повтори. Ще осъзнае, че е имало прекомерни очаквания. Следователно каталонците, които подкрепиха този варварски акт, трябва да проумеят, че не бива да се хвърлят през прозореца, а да обуздаят очакванията си.

БНТ: Какво виждате Вие в огледалото – баск, испанец, европеец, философ?

Хавиер Гомá: Едно от хубавите неща на 21-ви век е, че можем да имаме много идентичности. Каталонският проблем е, че изведнъж една от тези идентичности - испанската, беше дискриминирана. Та като ме питате, ще ви кажа: чувствам се всичко това, което изброихте, че и още.

БНТ: Кое е по-силно днес – желанието да се обединиш, или да се отцепиш?

Хавиер Гомá: Разумът учи, че светът изживява ясен космополитен процес на растяща интеграция и че сме близо до края му. Има само един народ и този народ е човечеството. И само един принцип – личното достойнство. Да създаваш днес нов народ по изкуствен начин, с нова граница – това е крачка назад.

БНТ: Но днес мнозинството решава всичко. Или не е така?

Хавиер Гомá: Но зачитайки малцинствата, нали?

БНТ: Добре, но ако Сократ беше жив, пак ли щеше да се скара с мнозинството?

Хавиер Гомá: Не знам дали въобще го е правил. Но когато затворили Сократ, приятелите му предложили да избяга от затвора и Атина. Гърция обаче не била космополитна и извън Атина всички били варвари, като животни. Ако Сократ напуснел Атина, се превръщал в роб. Днес е друго! Ако напуснеш България и отидеш в Испания, или обратното, вече не си застрашен от нищо! Българин или испанец – това е нещо случайно. Ние сме мъже и жени, с най-голям дар – личното ни достойнство.