Паметникът на Алцек - българското минало в Италия преди 14 века

Близо 14 века едно италианско градче пази спомена за прабългарите и за хан Алцек. Челе ди Булгерия, намира се в Южна Италия. Точно до планината България. За живота в Челе ди Булгерия и за пазителите на историята разказват Биляна Бонева и операторът Борислава Борисова.

“Спящият лъв" - така местните хора наричат планината България. За Монте Булгерия се тръгва на юг от Салерно. Пътят редува планински пейзажи с морски гледки във всички нюанси на синьото.

Преди 14 века прабългарите на Алцек се заселили по тези земи. Получили ги от лангобардския крал, след като напуснали Бавария.

Облаците не позволяват на Булгерия да ни се разкрие. Скрити остават и скалните дупки, които някога били килии на гръцки монаси. Оттам идва името на градчето - „Български килии".

„Вие от голямата, от истинската България ли сте", така ни посрещат хората в Челе ди Булгерия. Тук живеят около 2 хиляди души. Усмихнати и сърдечни. Интересуват се от история. Но за Алцек по-добре да питам кмета, съветват ме местните хора. „Питайте го за „кане", препоръчват ми те.

Джино Марота - кмет е на Челе ди Булгерия за четвърти път. Търговец по професия, историк по душа.

„Историята е важна, чрез нея знаем откъде идваме и накъде ще вървим“, казва Джино Марота.

Репортер на БНТ: „А каква е тази история за „кане"?“

Джино Марота: „Според преданията, когато хан Алцек дошъл по тези земи, неговите хора се обръщали към него с „кане". Местните хора, обаче, го възприели буквално - на италиански тази дума означава „куче". Така кучето се превърнало в символ за Алцек. Дори на неговия щит било изобразено куче.“

Споменът за прабългарите в Челе ди Булгерия си има свой пазител - доктор Паскуале Карели - пенсиониран лекар. Историята съхранява в книги. Пише постоянно и във всякакви жанрове. Не спира да търси връзката межу Челе ди Булгерия и България, във всичко и навсякъде.

„Дали има общи думи? О, да... Вие казвате на кучето „пес". А когато ние искаме да изгоним куче казваме: ''pes la", казва д-р Паскуале Карели.

И докторът започва да ме разпитва за други български думи.

„А, знаете ли, имаме и „луканка“, казва д-р Паскуале Карели.

И думата за кашкавал е същата. Доктор Паскуале Карели винаги е бил запален по историята. Но тя е хоби на всички лекари в Италия, обяснява той. И разкрива още факти.

„Българите по тези земи били воини. Помогнали са на Робер Гискар да превземе Салерно“, казва д-р Паскуале Карели.

Наскоро доктор Карели бил във Велики Преслав и открил много общи черти в характерите на хората от Челе ди Булгерия и българите. Но това, което най-много го впечатлило, била природата.

„Видяхте ли, природата край Челе ди Булгерия - същата е като в България“, казва д-р Паскуале Карели.

На това мнение e и кметът Джино Марота.

„Изглежда ни привличат едни и същи пейзажи“, казва Марота.

Професор Доминико Гуида от Университета в Салерно отдавна е открил за себе си връзката между Челе ди Булгерия и България. Преподавател е по геология и любител на историята. Срещаме го в съседното село Рока Глориоса, също с български корени. Хората от Челе ди Булгерия ни водят там, за да видим най-хубавите гледки към планината България.

„О, да, със сигурност има геоложка връзка. Знаете ли, тектоничната плоча, на която лежи Велики Преслав, много прилича на Адриатическата. А символът на парка Чиленто е скален воин. Той много напомня на вашия, на Мадарския конник. Според мен те са дело на една и съща цивилизация“, казва проф. Доминико Гуида, преподавател в Университета в Салерно.

„Геологията не е само наука за скалите, това е наука и за хората", казва ни на сбогуване италианският професор и влиза в малкия исторически музей на Рока Глориоса, пълен с експонати, които доказват гръцкото присъствие по тези земи.

Съвсем наблизо се намира Пестум, гръцката Посейдония. Руини на величествени храмове, издигнати 600 г. преди новата ера. Отломки, които горещото слънце, морският бриз и времето са решили да пощадят, за да напомнят за срещата между гръцката и римската цивилизация.

Паметник на хан Алцек пък напомня на хората от Челе ди Булгерия, за връзката им с прабългарите. Издига се в центъра на селото. Бронзова статуя, изваяна от ръцете на Дишко Дишков. Създадена след дълго проучване на облеклото и въоръжението на прабългарите.

„Много съм радостен, че хората я приемат много добре. И съм много горд, че имах възможността да я направя“, казва Дишко Дишков, скулптор.

Идеята се ражда при посещението на посланик Марин Райков в Челе ди Булгерия преди 2 години. Споделя я тогавашният кмет на градчето пред екипа на „Панорама“.

„След като в София има паметник на Гарибалди, защо тук, в Челе, да не вдигнем един паметник на Алцек“, казва през август 2014 комисар Роберто Амантеа.

Паметникът се появява три десетилетия след като местните жители посрещат сърдечно бащата на посланик Райков - Райко Николов - първият български дипломат, който идва в Челе ди Булгерия. Среща, за която хората от градчето продължават да раказват.

„За нас това беше много важно събитие. Остана в паметта на хората. И до голяма степен определи днешните събития, издигането на паметник на хан Алцек“, казва Джино Марота.

„Личното ми усещане е едно много голямо вълнение и преди всичко една много голяма гордост. Хората се събраха, бяха толкова много, без да бъдат организирани, без да бъдат подканвани, те дойдоха, за да се видят с нас, защото за тях това е една среща с техните далечни прароднини, които живеят в другата част на Европа“, казва Марин Райков, посланик на България в Италия.

В района има още селища с български корени. Но в Челе ди Булгерия са успели най-добре да съхранят спомена за Алцек и прабългарите.

„През 7-ми век българите на хан Алцек са посрещнати от местния лангобардски крал и неговия син. Те не само посрещат българите, но им дават и възможност да се заселят в тази област Беневенто и да създадат всички нужни условия, за да може да процъфти тяхната култура и същевременно да запазят спомена за своя произход. Не са малко летописците, които говорят за ролята на тези българи, за обогатяване на културата в тази част на Италия“, казва Марин Райков, посланик на България в Италия.

„В хода на историята се случват някои неща, които те карат да разбереш защо сме точно такива, откъде идваме. Точно това се случи в Челе ди Булгерия. За това се обърнахме към историята“, казва Джино Марота.

Доктор Карели има собствена версия.

„Ние сме едно затворено общество. До преди век Челе ди Булгерия е било изолирано селище. Пътят към съседното село бил толкова лош, че хората рядко ходели там. За това и се женели помежду си. Но така ние сме съхранили нашите черти, нашите корен“, казва д-р Паскуале Карели.

В Челе ди Булгерия няма вражди, няма и престъпност, разказват ми местните жители. Всички се разбират. Не са нито бедни, нито богати. Но така е в цяла Южна Италия, споделя кметът.

„О, да, икономическото ни развитие се забави, но пък това помогна да запазим традициите си, а и да остане природата непокътната“, казва Джино Марота.

В Челе ди Булгерия обичат живота, но го живеят спокойно, разказва ми доктор Карели. За това има и много столетници. Само на неговата улица има две жени на 102 и на 104 години.

Хората от Челе ди Булгерия имат своите мечти. Младите мечтаят да видят България. Кметът Джино Марота се надява да покаже селището на все повече българи. А доктор Паскуале Карели е решен да продължи пътя си по следите на Алцековите прабългари.