Истории от розоварната

Николай Ралчев: „Да. Аматьори сме. В тези производства, но по-важно е човек да е упорит, да е настойчив, да има вяра, защото така се осъществяват всички неща в живота.“

Веселина Ралчева: „Всъщност се учихме от грешките си, започнахме от нулата, нямахме никаква представа от този бизнес.“

Идеята била на пожарникаря Николай. По време на едно пътуване успял да прилъже жена си да започнат да отглеждат рози. Защото те нямат нужда от реклама. А цената на розовото масло достига тази на златото.

Николай Ралчев: „Понеже колегата Борисов беше заел вече мястото за министър- председател и какво да правим, решихме да правим бизнес. Аз имам късмет, не съм толкова работлив, но моята съпруга е уникално работлива и работоспособна. И се получи някаква уникална симбиоза. Аз давам някаква идея, ама как ще стане, еми то, това е твой проблем. И винаги я прилъгвам, че е много по-важно да дадеш някаква идея, пък всеки друг може да я осъществи и тя ми вярва. Не знам защо.“

Така се родила розоварната. Двамата събудили една позабравена традиция в Панагюрище. Веселина се захванала с всички проекти. В началото взели машини на старо. Сами обработвали земята си. Но няколко години били на загуба, защото се сблъскали с най-различни измами.

Николай Ралчев: „Първо при нас дойдоха мошениците от България. Продавали сме масла, работили сме на ишлеме, без да си плащат. Значи хората, аматьорите, винаги ги надушват, грубо казано. Хората имат не много чистоплътни намерения и на техен гръб да спечелят бързо.“

Веселина Ралчева: „Предприемачеството си е вид творчество и носи много голямо удовлетворение, въпреки че в България специално преминаваме през много, много трудности, това е една постоянна борба с институциите, с администрацията, много тежки процедури, много проблеми, много препъни камъни по пътя.“

Но не се отказали. И най-неочаквано дошла помощ, която променила всичко: Европейският съюз. През 2014 г. фирмата им спечелила евро средства по Програмата за развитие на селските райони. С тях купили втора инсталация за дестилиране и подобрили бизнеса си.

Веселина Ралчева: „ЕС е една възможност да осъществим мечтите си и то да ги осъществим примерно двойно по-бързо, отколкото бихме го направили със собствени средства.“

Николай Ралчев: „Европа, това е една идея. Една идея на просветени хора. Нашият проблем в Б-я е, че ние не допринасяме нищо към тази идея. Ние се изживяваме като едни консуматори. И в тая връзка ние получаваме много от Европа, благодарение на Европа и на помощите, на материалните блага, ние успяваме и се развиваме. И същевременно зад нас, на хора, на работници, ние разпределяме много по-добре тези блага от държавата.“

Променили себе си и започнали да променят живота на другите. Така се случило и с тези ученици. Доскоро те познавали розовото масло само по мириса. Сега са дошли да разгледат дестилерията. Вече ще знаят как розата се превръща в масло.

Но в градините работата е друга. Тежка. Тук има около 30 работници. Всяка сутрин те са на нивата в 6. Берат и говорят за земята като за нещо свое. Получили са шанс да променят живота си.

Веселина Ралчева: „Това са хора, които нямаха допреди никакви трудови навици, не само, те не искаха по никакъв начин да започнат работа на светло с трудов договор. Те бяха пристрастени към помощите, за тях най-страшното нещо беше да им спрат помощите, не можеше да се докопа човек до личната им карта, за да ги назначи. Просто не искаха.“

Сега обаче всички работници са осигурени. А най-добрият помощник е Янко. Някога си купил първия бус с помощта на Веселина и Николай. Започнал като берач, днес вече е бригадир. Благодарение на трудолюбието си е успял да построи къща за двете си деца.

Янко Бонев: „С много труд. С много труд. И нямаше никога между нас никаква лъжа,нито от тяхна страна, нито от мойта. Винаги се е работило между нас с честност. Пари, работа, работно време, досега, дано е и занапред така. Като седим да говорим с тях, те са ми като по-големи брат и сестра. Не ги чувствам като началници нали. Седим, можем да си говорим общия живот с тях.“

Веселина Ралчева: „Този човек е с 4 клас, през последните няколко години, нали под наше въздействие, започна да си доучва и сега вече мисля, че стигнал до 7 клас. Ходи вечер на училище, не само той между впрочем. Доста от нашите работници в момента ходят на училище, почти всички са с 4-5 клас. Децата им ходят на училище, проверявам им бележниците.“

Николай Ралчев: „Янко е както казваме един добър човек. И даже неговата мисия е да дава пример, пример на другите.“

Така примерът на един заразява други. Ралчеви помогнали на Янко и на още няколко семейства да си направят свои градини с рози около Панагюрище. Превърнали ги във фермери. Дали им разсад, напътствия, а на някои дори и парче земя, което да обработват.

Янко Бонев: „Те ме предложиха за земеделски производител, аз нямах понятие от това. Не разбирах нещата, те ми го предложиха това. Документи там, нали ако не е шефката, Веселинка, аз не мога да се разправям с толкова документи.“

Николай Ралчев: „Парчето земя наистина е нещо, което ражда, създава, и същевременно те променя и тебе. Докато работиш в него и то работи върху теб.“

Веселина Ралчева: „Това парче земя, на която се намираме сега са първите наши рози, това парче земя е наследствено на моя съпруг. И е свързано точно с тези първи емоции, когато сме идвали тука да гледаме със страх и с интерес дали разсада се е прихванал. Първите обрани рози. Те бяха още мънички и растения, да дойдем, да ги оберем. Първите надежди, първите притеснения, това е историята на нашия бизнес.“