Истории за добро и зло – актьорът и децата от затвора

Обикновено преди Коледа тук не се случват много неща. Не пристигат много колети. Често и родители. Възпитателите понякога ги издирват. Да ги подсетят, че са празници. Тази година обаче е различна. Цари оживление. Горе в театралния салон. Прахолякът е от 60 години, но нещата са се променили. Откакто тук влязло „полицайчето“. Така му казват момчетата. „Полицайчето“ е актьорът Любен Кънев, който сигурно помните с ролята на възпитания инспектор Тодоров от сериала „Под прикритие“. Преди време дошъл в Бойчиновци, за да подготви авторски проект. Да види автентичната атмосфера.

Любен Кънев, актьор: В началото бях посрещнат с думите:“Ей, ченге!" Казах: "Ей, здрасти!" Ей, така ме посрещнаха и от шега на шега се качихме на сцената, за да направим неща, които са важни за тях.

Не подозирал, че ще се върне, а момчетата ще му влязат под кожата. Толкова, че да им предложи да направят театрален спектакъл. Заедно. Да подреди на сцената хора, които и понятие си нямат от дисциплина в живота.

Любен Кънев: Видях, че те са един страхотен кладенец, от който се изкарва много бистра вода, много бистра вода, независимо, че кладенецът е доста непочистен, доста кален, мръсен, забравен.

Шукрейдин, който си представя, че гледа към планината, е на 15. От Никопол. В полицейското му досие са записани серия от кражби. Родителите му живеят в чужбина. Присъдата му е година и девет месеца. Той е от момчетата, доволни, че са попаднали в затвора. Приема Бойчиновци като дом. Тук се е научил да чете.

Светослав Пенов, директор на Поправителен дом-гр.Бойчиновци: Има момчета, които след като са настанени тук и наближи денят, в който трябва да бъдат освободени, да не искат да си тръгват.

Любен Кънев, актьор: Осъзнах, че аз съм имал детство. Всъщност детство, което аз в техните очи не го виждам. Една от основните думи в живота ни е „обичам те“. А аз им казах, че да кажеш на някого обичам те не означава, че трябва да ти е гадже или жена, щото се притесняваха да кажат на майка си „обичам те“. И аз стоя и казвам: чакай, защо, това е твоята майка. А той: никога не съм ѝ казвал, че я обичам .Казвам: а тя казвала ли ти е, че те обича? Едни паузи настават...

Ето го и Мохамед, който не подозира таланта си. В началото отказал да участва в театъра. Сега е майстор на диалозите. Често излиза извън сценария. Измисля нови думи. Сега разказва въображаем сън. Как хванал на въдицата сандък злато. Заминал за Америка. Купил си пчели. Това, което научил от спектакъла, го е накарало да се замисли. Че има друг свят. На някои от момчетат тук за първи път им се случва да празнуват рожденните си дни. Да имат Коледа. Това не е извинение за престъпленията им. Но е част от света, който не познаваме. Светът, който те не познават.

Любен Кънев, актьор: Тази Коледа ще ми е най-щастливата Коледа в целия живот, да ме прощават всички близки и роднини. Те знаят, че са в моето сърце и си ги обичам, но тук сякаш създадох някакво семейство. Не мога да отговарям какво ще стане с тях след това, няма как да отговарям, но видях, че те искат да се променят...