История за Шахо, който мина границата

Шахин Шехзен: „Ами, беше много страшно. Защото ти бягаш от мястото, където си роден, където ти имаш приятели, роднини, а отиваш някъде, където ти не знаеш какво е, аз не знаех какво е България, просто вървяхме и не знаехме докъде ще стигнем. Просто да избягаме от този ад.“

Историята му започва от Камишли, градче в североизточна Сирия. Там всяка вечер малкият Шахо играел пиеси на родителите си. Имитирал съседи, баби и дядовци. Но за семейството настъпили трудни времена. Баща му членувал в кюрдска партия против правителството на Башар Асад. И Шахо често виждал как прибират баща му в ареста.

Шахин Шехзен: „Последният път, хората от партията му казаха: „По - добре да избягаш, защото следващият път няма да се прибереш.“

Така започнало тяхното дълго прекосяване на граници. Тръгнали за България. Нелегално. Семейство бежанци, които искали просто да оживеят.

Шахин Шехзен: „Пътят от Турция в България беше изключително труден, защото по едно време се стъмни. Никой нямаше с нас, ние бяхме сами, то беше гора и ти не знаеш накъде да поемеш. Всичко ти е еднакво, най-големият страх беше да не се върнем в Турция.“

Но съдбата си знае работата. Стигнали в София като по чудо. Шахо завършил училището по телекомуникации. После рязко обърнал посоката. Явил се на изпит в НАТФИЗ с монолог от пиесата „Кръстопът под наем“. Тя разказва за герой, който се намира в чужда държава, а хората там не го разбират.

Шахин Шехзен: „Когато кандидатствах, бяхме от 5 години в България. Същите неприятности имах, но не ги мислех и се опитвах да ги игнорирам, но когато се качих на сцената и им казах, този монолог нямаше как да ги игнорирам. Аз си казвах проблема. Нещо, което най-много ме боли, че хората не те разбират. Не всички, разбира се има прекрасни хора и много хора ми помогнаха тука в България, приятели, преподаватели.“

Сега вече е 4-та година студент. Получил неочакван шанс. Режисьорът Нина Димитрова му дала главна роля в пиесата „Ревизорът“ в Сатиричния театър. Там Шахо се превръща в градоначалник. Образ, който не вярвал, че може да изиграе.

Нина Димитрова: „Шахин е страхотен клоун. И той играе един много странен градоначалник, обикновено градоначалниците са груби, сериозни, нали това е представата. А той е по-различен. Той е хитрец, той се върти, точно така както трябва да правят тези мижитурки, които присъстват в този спектакъл. Тези мишоци, овластени, които като получат власт, не знаят, нямат предел. А в същото време като напече положението са по-ниски от тревата. И Шахо това го постига.“

Денис Хаят: „Шахчето е един сириец, страхотен човек, уникален партньор. Много добър партньор, на който винаги можеш да разчиташ.“

Денис влиза в ролята на ревизора. Двамата с Шахо си партнират на сцената, иначе са приятели от години. Помагат си и се учат един от друг, под режисурата на Нина. Заедно успяват да накарат публиката да се смее до сълзи на героите, които са оглупели от алчност и суета.

Денис Хаят: „Имахме много предложения да излезем извън страната, да изиграем „Ревизор“, но не можахме, защото Шаха, не може да излиза.“

Шахин Шехзен няма българско гражданство, но живее в България от 8 години. Има лична карта и паспорт с хуманитарен статут. С тях той може да напусне България, но не и да се върне. Родителите му заминали за Германия, обаче той решил да остане.

Оказва се, че твоята любима България е нещо като затвор за теб.

Шахин Шехзен: „Че е затвор, затвор е, но е и рай. Искам просто да съм свободен, да изляза, да се върна, искам да видя нашите, родителите ми, майка ми, баща ми, брат ми, те са в Германия, не съм ги виждал от 3 години. И това вече този проблем почва да влияе и на другите хора около мен, хората от класа ми. Ние имахме възможност да заминем в 3 държави, извън България да играем, но поради тая причина аз не мога да замина и те не могат да заминат.“

Шахо обича България, макар че не е българин. Избягал е от Сирия, но не я е забравил. Сега е по средата на пътя си.

Шахин Шехзен: „Когато кажеш, че си сириец - ти или си терорист или с нещо друго те свързват. И аз се опитвах да им обясня, че там откъдето идвам има доста интересни неща. Които може да научите, както на мен ми беше интересно да науча български език. И да остана в България, защото много ми харесва.“

Научил се да живее на място, където не всички го разбират. Преминал границата, за да стигне до театъра. Всичко му предстои. Но му се струва, че е научил най-важното:

Шахин Шехзен: „Аз в момента правя един монолог по сценична реч и там главно, има една реплика, която се повтаря сигурно 10 пъти. „Има добри хора навсякъде. Има добри хора навсякъде. Трябва това да го разберем.“