Историята като настояще – говорят професорите

Търсим историята тогава, когато почувстваме, че днешният ден се превръща в история. Така че не е чудно, че старата книга на един италиански професор пак е на мода. Тя се казва „Европа и ислямът“.

Професор Франко Кардини от университета във Флоренция: Недоразумението между християнския и мюсюлманския свят е в колективните им представи един за друг. И то по-скоро на християните, на европейците. Те винаги са били убедени, че Ислямът е големият неприятел. Най-опасният враг.

За България пък актуално е върховенството на закона. Един английски професор разказва за раждането на този принцип. Как през 1215 бароните се разбунтували срещу крал Джон и той подписал договора Магна Харта. Британия чества 800 години оттогава.

Професор Дейвид Карпентър, историк от Кингс Колидж, Лондон: Магна Харта е силна и днес с основния си принцип: управникът е подчинен на правото. Не може просто да те прати в затвора, да те екзекутира или да ти вземе имота. Трябва да прибегне до легитимен съдебен процес… Това е Англия.

Бойко Василев: Дали върховенството на закона и демокрацията не се раждат като западни понятия и днес остават такива?

Професор Дейвид Карпентър, историк от Кингс Колидж, Лондон: Не! Наскоро обсъждах паралели в Русия и Китай. Просто от 1215-та нататък англичаните преписват, изучават, възприемат и ценят дълбоко Магна Харта. После тя обикаля света заради Британската империя. Така стига до Америка. Отците-основатели на САЩ я взимат, защото произлизат от Англия.

Професор Франко Кардини от университета във Флоренция: Големият индийски интелектуалец Амартия Сен писа за демокрацията на другите. Че тези принципи: за свободния избор, свободата на мисълта са съществували и в другите големи култури. Прав е. Но трябва да имаме смелостта да добавим, че за жалост Западът не се е утвърдил заради по-добрите си идеи, а заради по-добрите си технологии. Платната и оръдията говорили по-красноречиво от Платон и Исус Христос.

Историците се питат: внимаваме ли в детайлите? Те нареждат картината.

Професор Франко Кардини от университета във Флоренция: Историята разказва, че покрай войните християните и мюсюлманите търгували и обменяли култура. Тук Европа е длъжник на мюсюлманския свят, който пренася в Европа знанието на древните гърци, но и математиката на индийците, медицината и картографията на китайците. Без този принос нямаше да го има Данте! Защото той опознал Аристотел през коментарите на Ибн Рушд, когото наричаме Авероес.

Бойко Василев: Че кой днес иска да бъде Авероес? Доста политици искат да са Шарл Мартел, който като Тервел спира исляма при Поатие.

Професор Франко Кардини от университета във Флоренция: Е, да. Днес в Европа, говоря за Италия, медиите повтарят три дати: битката при Поатие през 732, битката при Лепанто и обсадата на Виена. Уж без някоя от тези три дати или без трите Европа щяла да стане мюсюлманска. Това е колосална измислица; чиста лъжа. Битката при Поатие не е имала никакво съществено значение. Тя е между две малки армии. После пропагандата на Карл Велики я превръща в епохално събитие.

Една друга италианка обаче, покойната журналистка Ориана Фалачи, смяташе, че ислямът е обявил война на Европа.

Професор Франко Кардини от университета във Флоренция: Ориана Фалачи беше изключителен журналист, прекрасен писател, много красива жена, дори и в напреднала възраст…

Бойко Василев: Пък и от Вашата Флоренция.

Професор Франко Кардини от университета във Флоренция: Да, имаше и предимството да е флорентинка. Беше моя много близка приятелка. Но за исляма вадеше само определени неща, като кръстоносните походи. Или днешният ислямски радикализъм: представяше го като същност на исляма. Ама ислямът има 14 века история, 1.6 милиарда вярващи, много различни. Тук не може да уеднаквяваме и принизяваме. За жалост Ориана Фалачи с огромния си чар и талант фалшифицира историята. Това на науката не можеше да навреди, но навреди на гражданското общество в Италия.

В романите е лесно: Добрият крал Ричард Лъвското сърце умира и идва лошият му брат Джон. Прилича ли на роман историята?

Професор Дейвид Карпентър, историк от Кингс Колидж, Лондон: Защо Магна Харта се появява тъкмо в Британия? Ами британската кралска власт била изключително силна за времето си. Можела да потиска мощно. Това предизвикало съпротива.

Бойко Василев: И още, крал Джон бил слабият брат на великия Ричард.

Професор Дейвид Карпентър, историк от Кингс Колидж, Лондон: Не можем да изключим личната страна в бунта срещу крал Джон. Той бил мразен, докато брат му, Ричард Лъвското сърце - обожаван. И с право. Джон бил зъл и отмъстителен; истински убиец. Уморил с гладна смърт в замъка Корф най-известната жена на времето си, Матилда де Браоз. В предсмъртна агония тя захапва бузите на сина си, умрял от глад заедно с нея. Разбирате защо мразили Джон. Докато изворите представят крал Ричард като щедър, с широко сърце, милостив дори към бунтовниците. Ричард имал огромно самочувствие, вярвал в звездата си. Никога не очаквал нещо да се обърка, въпреки че се случвало. А Джон все нещо се боял, озъртал се дали няма да му забият нож в гърба. И накрая точно това и станало.

Бойко Василев: Но един арабски историк ще каже ли същото за Ричард?

Професор Дейвид Карпентър, историк от Кингс Колидж, Лондон: О, не! Аз пресъздавам гледната точка на англо-норманските барони. От арабска гледна точка Ричард би изглеждал най-злия и брутален тиранин, убивал хладнокръвно по време на кръстоносните походи.

Бойко Василев: Десет години преди Магна Харта, Константинопол е плячкосан от западните рицари...

Професор Дейвид Карпентър, историк от Кингс Колидж, Лондон: 13-ти век е рицарски, що се отнася до това как френските и английските благородници се държали помежду си. Те рядко се убивали. Но това не важало за по-нисшата класа, за еретиците и за неверниците, такива като султан Саладин. Точно това се случва през 1204-та в Константинопол.

Професор Франко Кардини от университета във Флоренция: Чак после, когато Константинопол пада под османците, ние на Запад забелязваме, че половината от християнския свят, и то по-дълбоката и по-силната, не била мислещата на латински, а мислещата на гръцки. И модерният свят отчаяно се опитва да събере отново двете половини. Така италианският хуманизъм получава своя тласък от гърците, бягащи от Константинопол.

Бойко Василев: Като Ви слушам, се питам: знаете ли кой е най-глупавият журналистически въпрос към експерт по Средновековието? Застрашава ли ни днес ново Средновековие?

Професор Дейвид Карпентър, историк от Кингс Колидж, Лондон: Да, медиите говорят, че се връщаме към Средновековието, към жестокост и бруталност. Но Средновековието не е това! Елитът тогава бил доста по-цивилизован, отколкото после. Вижте Сталин, който наредил екзекуцията на целия си антураж! Нищо подобно няма през 12-13 век в Англия. Джон убил двама души, но нито един пленник в гражданската война не екзекутирал.

Професор Франко Кардини от университета във Флоренция: Надявам се да започне едно друго Средновековие. Защото го има и едното, и другото. Варварските нашествия, чумата, мизерията са Средновековието, но също и хуманизмът, Данте, Чосър. Нашият папа Франциск написа енциклика по Франциск Асизки и разви тезата, че човекът е господар на природата, но и неин пазител. Днес можем да започнем нова епоха, но трябва да сторим нещо: например да оздравим Африка. Тя е разбита, а жителите й – принудени да идват при нас като мигранти. Трябва гигантска работа за социално-икономическо преустройство и преразпределение на богатствата. Докато няколко хиляди имат басейни с олимпийски размер, а цели африкански села нямат вода, можем да очакваме най-лошото.

Професор Дейвид Карпентър, историк от Кингс Колидж, Лондон: Е, хубаво е, ако можехме да се върнем към Средновековието. Но само в някои аспекти, не за всичко!

Накрая, историците казват: не трябва да прекаляваме с нищо, дори и с историята.

Има ли опасност, ако едно общество бъде обзето от историята?

Опасност има. В Англия тази тенденция е свързана с Втората световна. Така е май и в Русия. Това e прекалено. По-добре да погледнем бъдещето. Но пък миналото вълнува с откритията си.

Професор Франко Кардини от университета във Флоренция: Опасно е, когато историята се употребява. И когато се говори за фаталната необходимост от сблъсък на цивилизациите, както направи американският професор Хънтингтън. Историята ни учи, че цивилизациите се срещат и събират, а често и се сливат. Слава Богу, всички сме повече или по-малко кръстоски, смешения. Ако не беше така, щяхме да се питаме дали не е било по-добре Втората световна да я беше спечелил Хитлер.