Първият дипломат на Съединените щати Родерик Мур за корупцията, централите и отношението към Америка

Родерик Мур, шарже д'афер на посолството на САЩ у нас, си тръгна от България със семейството си, след като оглавяваше мисията на страната почти 3 месеца. През септември президентът Барак Обама номинира за нов посланик Ерик Сет Рубин. Мур даде специално интервю за предаването „Панорама“.

Г-н Мур, Вие бяхте в България и преди 15 години. Какво не се променя никога тук?

Родерик Мур: Първо, аз искам да Ви благодаря за поканата до бъда Ваш гост на тази емисия и аз бих искал да пожелая добър вечер на Вас и на Вашите зрители. Да се извиня предварително, че няма да отговоря на Вашите въпроси на български поради две причини. Първо, не искам да се изложа пред Вашите зрители. И второ, не искам да измъчвам Вашите зрители, така че благодаря за разбирането за това.

Всъщност, свързан съм с Вашата страна от по-отдавна. В средата на 80-те идвах като турист. Първото ми назначение в американското посолство бе през 90-92-ва, когато станах свидетел на невероятни събития: първите демократични избори, приемането на Конституцията. По-лесно е да отговоря какво се е променило, защото промените са зашеметяващи. Но с риск да прозвучи престорено ще Ви кажа истината какво остава. България е прекрасна страна с чудесни хора. Аз съм живо доказателство! Завръщал съм се три пъти на мисия тук и вярвайте, нямаше да го направя, ако не се възхищавах от България. И не съм единственият. В посолството има поне още двама колеги, които са били тук два-три пъти. Сещам се поне за трима посланици, които са имали няколко назначения в България и други, които идват след изтичане на мандата им. А и доста американци са пуснали корени тук. Не биха го направили, ако не беше прекрасно.

А успяхте ли да разберете защо Америка беше обичана доста повече преди 15 години, отколкото днес?

Родерик Мур: Не зная дали наистина рейтингът на САЩ е паднал. Но разбирам въпроса. Няма какво да крием: в България доста хора се отнасят със скептицизъм и съмнения към САЩ. За съжаление безотговорни медии и политици ги подхранват и това ме натъжава. Аз самият се гордея с моята страна; с онова, което тя олицетворява, с ценностите, които изповядва и които защитаваме с външната си политика. Не че не правим грешки - и вероятно ги правим и днес. Но изграденото за 25 години партньорство ми носи огромно удовлетворение. Много българи също го одобряват и влагат усилия в него. Хиляди посещават САЩ. Хиляди кандидатстват по Програмата за разнообразяване на имигрантския поток. Само това лято 7 000 млади българи посетиха САЩ по Програмата за работа и пътуване; плюс 90 000 досега. Много американци с български произход поддържат връзка с България. Колкото повече общуваме, толкова повече ще се ценим.

Но чухте изказването на българския премиер Бойко Борисов пред Американската търговска камара. Нашироко бе отразено после. Как дешифрирате неговите критики към САЩ?

Родерик Мур: Чух го с ушите си, защото седях до него. През няколко места от Вас междувпрочем. Имаше доста спекулации и загриженост около изказването на министър-председателя. Честно казано, за мен то не беше учудващо, притеснително или спорно. Той не каза нищо, което да не ми е казвал лично. Познавам премиера отдавна, от 15 години. Бил съм свидетел колко много допринесе той за двустранните отношения в правоприлагането, в МВР и като премиер. В крайна сметка той е министър-председател на България. Не е негова работа да агитира за САЩ, не очаквам това от него. Неговата работа е да се грижи за българските интереси. Така че приемам коментарите му за добронамерени, с оглед разрешаване на определени въпроси. Това още повече ще укрепи нашите отношения.

А приемате ли тезата, че българо-американските икономически взаимоотношения трябва да бъдат пример за почтеност? И в този смисъл така-наречените „американски електроцентрали“ не се ли оказаха „лоша сделка“ за България?

Родерик Мур: Да наблегнем на думата почтеност. Сега сигурно ще заприличам на американски пропагандатор, но говоря от сърце и от 30 години дипломатически опит. Дълбоко съм убеден, че като цяло американските компании, които действат в чужбина, в България, се придържат към най-високите етични стандарти. Задължава ги американското законодателство. Спомням си, бивш представител на българските власти с дълъг стаж ми каза, че нито веднъж не е виждал или чувал за американска компания, замесена в корупционна практика. Конкретно за енергийните компании, Контур Глобал и Ей И Ес. Те са двете най-големи американски инвестиции в България за близо 2 млрд. долара. Инвестират във върхови технологии, свеждат до минимум въздействието върху околната среда, създават хиляди работни места, осигуряват чудесна услуга. Мисля, че българското общество има погрешна представа, че тези компании си измислят цените на тока, че са корпоративни грабители, дошли да експлоатират българския народ. Това не е вярно! Продажните им цени са договорени и приети от българските власти. Приети! Компаниите са подплатили подписаните договори със стотици милиони инвестиции: не биха ги направили, ако нямаха гаранция за възвръщаемост през годините. Без тези договори електроцентралите можеше никога да не бъдат построени! Днес става дума за фундаментален принцип: България е поела договорни ангажименти към тези компании. Те следва да бъдат изпълнени, включително и с погасяването на просрочени плащания до края на ноември. Сериозно се опасявам, че ако задълженията не бъдат изпълнени, това може да потресе не само компаниите и американските им кредитори, но и международната инвестиционна общност. Това ще бъде лошо за България. Аз обаче съм оптимист, може би прекален понякога. Но вярвам, че България ще изпълни поетите задължения.

Но на България бяха давани различни обещания за ползите от партньорството със САЩ, също покрай Ирак. Но сбъднаха ли се? Питам Ви, защото пак има големи обещания около спорното Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции.

Родерик Мур: И двете страни извлякоха ползи от партньорството. Но за България те бяха огромни! Тя днес е партньор с най-голямата икономика в света. Обменът възлиза на милиарди долари. За енергетиката казах. Но преди седмици посетих Хюлет-Пакард. 6000 българи и техните семейства са облагодетелствани от тази инвестиция. САЩ са инвестирали над 600 млн. в чуждестранна помощ: от земеделие до образование. Миналата седмица посетих „Музейко“, детският музей, финансиран от Фондация „Америка за България“, чийто начален капитал идва от американския народ. Църквата в Несебър: 1 милион долара от САЩ за българската култура. И много други. Часове можем да говорим. А партньорството в сигурността: България е член на най-мощния съюз в историята. Това дава защита и увереност за инвеститорите. Споменахте Трансатлантическото споразумение. Ще бъда откровен. Чувам за притеснения и не ги разбирам. В цялата човешка история свободната търговия е била от полза за нациите. САЩ вярват в това. Имаме търговски споразумения със съседите на Север и на Юг, работим за такива в южния Тихоокеански басейн и Европа.

Да, но много в Европа протестират. Може би и тях не ги разбирате?

Родерик Мур: Вижте, протести възникват винаги, когато се полагат усилия за споразумение за свободна търговия. Правителствата и организациите, които я подкрепят, имат задължението да обяснят ползите от нея.

Върховенството на закона. Първото, което казва всеки американски посланик в България. А какъв е краят на историята? По-добре ли става или по-зле?

Родерик Мур: Интересно, че казвате това. Първата ми проява през този мандат беше озаглавена тъкмо така, „върховенство на закона“. Много съм ангажиран с темата. Но често просто препредавам онова, което ми казват българите. Стотици разговори съм водил. Сред българите го има усещането, че съдебната система рядко въздава правосъдие бързо и справедливо. Българите ми казват, че една прослойка е де факто над закона. Имаш ли точните връзки, си недосегаем. Верни или не, но тези възприятия са масови и това създава опасност за демокрацията и институциите. Приемам, че на доста българи им е омръзнало да ги поучават чужденци. Накрая няма значение какво мисли Род Мур или някой друг посланик. Аз тук съм гост. Вашите сънародници: те са най-големият залог в тази история. И се надявам, че натискът за промяна ще успее. Две причини обаче ме карат да говоря. Първо, България е съюзник на САЩ. Притеснява ни някой ден един краен срив на доверието в институциите да не попречи на България и нейното държавно ръководство да изпълни задълженията си. Нещата не стоят така днес, но може да ни притеснят в бъдеще. Второ, аз милея за България. Живял съм тук повече, отколкото в собствената си страна, откакто завърших колеж и университет. Обичам България. Виждам много семейства, които едва свързват двата края. В същото време гледам хора, които са се обогатили от съмнителни сделки, на гърба на отрудените. И, честно да Ви кажа, намирам това за отвратително. За всеки подкуп, за всеки изкуствено завишен договор, кой плаща? Данъкоплатците. Това е отблъскващо. Понякога ми се иска да имаше повече възмущение. Не призовавам за революция. А чрез българската политическа система да се упражни натиск за промяна.

Един глобален въпрос. Русия ли взе сега инициативата, за сметка на САЩ?

Родерик Мур: Чувал съм тази оценка. Подобни дебати има дори в САЩ. Обикновено се дават за пример Украйна и Сирия. Да вземем Украйна. Там Русия грубо наруши международното право, включително Хартата на ООН. Нейните действия са дестабилизиращи и затова НАТО реагира остро, а България бе част от консенсуса в НАТО. И какво спечели Русия? Международна изолация и санкции. Трудно е да наречете това голям успех. Или, хайде Сирия. Там е нужен двупистов подход. Да бъдат разгромени терористите, но и да се намери политическо решение. Не можем да повярвяме обаче, че след конфликта Асад може да бъде обединител. Правя паралел с Босна; имам опит там. Представяте ли си някой да беше казал навремето: „имаме план и обединителите ще бъдат Радован Караджич и Ратко Младич“? Немислимо! Какво направи режимът на Асад? Използва химически оръжия срещу собственото си население, хвърля безразборно касетъчни бомби, измъчва до смърт хиляди сирийци. А руската подкрепа за него ни тревожи, защото затормозява усилията за политическо решение.

Ако България се превърне в бойно поле между Америка и Русия, кой ще извлече полза от това?

Родерик Мур: И това го чувам често. То ме притеснява, защото не виждам така нещата. Първо, никой не иска или не очаква някаква битка между САЩ и Русия, НАТО и Русия. Това не би било в интерес на никого.

Да, но обществото също може да се превърне в бойно поле.

Родерик Мур: Какво имате предвид?

Ако в българското общество се сблъскат интересите на Запада и Русия, то ще заприлича на бойно поле.

Родерик Мур: Притеснявам се, че това вече става. Има изкуствени опити от медии и политици да представят световните събития като нова Студена война между САЩ и Русия, в която България някакси попада по средата. Не мисля така въобще. България взе исторически решения да застане на страната на Европейския съюз и НАТО. Но това не значи, че САЩ, НАТО и Европейският съюз искат да вбият клин между България и Русия. Когато Русия наруши международното право и се налагат санкции, очакваме България да изпълни поетите задължения. Но няма причина България да не развива градивни отношения с Русия или с другиго. Зная, че за много българи Русия има особено място в българската история; те държат на връзките с нея. Няма лошо това да бъде зачетено. Е, понякога ми се струва, че българските оценки за Русия и други страни, включително моята, са в черно и бяло. Това не е здравословно. Но всеки има право на мнение.

Накрая, ще продължите ли с опитите да говорите български? И да Ви питам, кое Ви е любимото българско изречение?

Родерик Мур: Принуждавате ме да кажа нещо на български. Обичам, много обичам този език и за съжаление нямам много възможности в Щатите, където живея, да тренирам своя български. Вкъщи аз говоря предимно сръбски език, защото моята съпруга е от Белград. Така че аз се опасявам, че ще се влоши моят български, след като тръгна от България. Надявам се, че няма да се случи. Езикът ви е чудесен, обожавам го, особено защото няма падежи. Иначе за 6 години в България стотици хиляди изречения ще запомня. Но в първия ми мандат през 90-те чувах много пъти един израз, зареден с толкова емоции и надежда; символ на огромното преобразяване на България. Някои твърдят, че бил натоварен с политически смисъл, но за мен не е така. Той просто изразява надеждата за промяна. Разбира се, зрителите го знаят: 45 години стигат!

Няма да го забравите?

Родерик Мур: Няма да го забравя до края на живота си.