Поход за независимост

В студиото на "Денят започва" гостува Капка Панайотова от Центъра на независим живот по повод традиционния Поход на независимостта, чрез който хората с двигателни проблеми напомнят за трудностите, които срещат в градската среда и живота изобщо.

Предстоящият поход даде повод на репортера Благой Цицелков да ни срещне с Нина Жишева - актриса, която е прикована в инвалидна количка, но се бори за правата си, защото по думите й те не се печелят, те се взимат.

"Да бъдеш човек с увреждания в България е много трудно, много пъти по телевизия, във вестници, по медиите ни представят като герои. Може би в очите на другите е героизъм да вървиш по улиците на България. Не мога да изляза на балкона вкъщи, защото балконската врата е 60 сантиметра, количката ми е 61. Един сантиметър мен ме отделя от цветята ми на балкона. На 2-годишна възраст са ми сложили ваксина против детски паралич, сутринта са я сложили, до вечерта съм получила парализа. До едно известно време ходех с ортопедични апарати и канадки. Обаче след това остарях, прекарах едно тежко заболяване. Не успях да се възстановя след това, не ми дойде смелост да продължа да ходя", сподели Нина Жишева и продължи: "Аз познавам, човек който живее на втория етаж, на количка е. 15 години не е излизал от вкъщи. Когато едни приятели го свалиха на земята, то имаш много странно усещане. Защото е гледал света от нивото на втория етаж и сега всичко му беше много интересно. По същия начин, по който хората като са го видяли и той им е бил интересен. Всеки ден са минавали покрай него. Аз не обвинявам хората, защото те ни познават, не ни виждат, не знаят как да се държат."

"Дори не знаят как да реагират", казва още Нина. "Кандидатствах в едно училище за учител по БЕЛ, но ми отказаха, защото съм щяла да плаша децата. Няма досега дете, умряло от страх, като ме види. Имахме куклени представления, изнасяхме по една програма в театър "Възраждане". Когато децата влязат в залата - пипат ни, дърпат ни. Ние не трябва да мърдаме, но децата оценяват, че има има количка. След като си тръгнат вече, те започват да си говорят с куклите. На нас изобщо никакво внимание не ни обръщат. И ние сме съвсем обикновени хора за тях оттук нататък. Странна съм, не защото аз специално съм на количка. А защото рядко се виждат хора на колички по улиците на София. И когато ме видят децата - зяпат."

"Събирам пари за инвалидна количка, защото тази е стара. Не ми е вече много удобна. Отпускат се 486 лева за инвалидна количка, която е камък, бетон, тя не може да тръгне. Аз не мога да я карам. Мъжът ми не може да ме бута, защото тя е много тежка, не е маневрена. За да имам друга количка трябва да събера 3 хиляди лева. За да я направим така, че да ми е удобна на мене. А аз нямам ги тия три хиляди лева. Аз не виждам никаква причина за уврежданията да се говори тъжно - ние сме весели хора, тъжни хора, щастливи хора, нещастни хора, каквито са всички останали. Ето сега и дъжд ме вали, както всички останали. Трудно е, трудно е. Но не е невъзможно. Не е толкова страшно. Права не се дават. Права се взимат. Ако ние се оставим някой да дойде да ни даде правата, забрави", разказа пред камерата на "Денят започва" Нина Жишева.