Проблемът със замърсяване на генофонда на българските медоносни пчели през последните години става все по-сериозен. Много хора решават да си купят пчели-майки от други страни, с мисълта, че чуждите са по-добри и ще изкарат повече мед, без да са наясно, че това може да доведе до сериозни проблеми. Затова пчеларите настояват за по-строг контрол, защото икономическите загуби могат да са огромни.
В България са регистрирани 900 хиляди пчелни семейства. Предполага се, че заедно с нерегистрираните техният брой достига милион и двеста. Колко от тях обаче не са от българската раса „апис мелифика родопика” никой не знае, защото това не се проверява. А в социалните мрежи все по-често се появяват снимки на пчели-майки от Германия или Турция и техните собственици се хвалят с това, въпреки че законът не разрешава внос. Една от причините за забрана – чуждите пчели притежават определени генетични характеристики, които в нашите условия не са подходящи, и настъпват негативни изменения.
Калоян Кисов – пчелар: Стопанските качества на пчелите се разпадат много прогресивно, стават силно агресивни, стават със слаба имунология, трудно зимуват, с повече ресурси.
С вносните пчели могат да навлязат и сериозни паразитни заболявания, които досега у нас не са били разпространени.
Калоян Кисов – пчелар: Профилактиката е изгаряне на пчелните семейства, което е тотално унищожаване. Същото се случи и в Калабрия при инвазията на малкия кошерен бръмбар. Там се изгориха кошери в зона от 150 км. Стопанските загуби, икономическите загуби са изключително сериозни.
За да не се стигне до масово избиване на пчели, както при чумата по свинете или по дребните преживни животни, пчеларите настояват за по- строг контрол – по границата и от ветеринарните служби в страната. И се надяват това да стане с обещаните им законови промени, за да бъде защитена българската медоносна пчела.
Репортерът ни разговаря с Иван Кънев – председател на Сдружение „Пчелари Русе”. Вижте разговора във видеото на сутрешния блок на БНТ.
Изходът от политическата криза и вторият опит за съставяне на кабинет
Вторият и третият мандат. Ще излъчи ли правителство този парламент
Формулата на управление и предложението на ДСБ за технически кабинет
Ще получи ли парламентарна подкрепа проектокабинетът „Желязков“
На каква подкрепа ще разчита проектокабинетът на Росен Желязков
Първият мандат - очаквания и възможни коалиции
Защо Евелин Банев – Брендо се завърна в България и се предаде доброволно
Преговорите за правителство и шансовете за експертен кабинет
Ще успеят ли новите депутати да изберат председател на 50-ия парламент?
Новите 240 и първото заседание на 50-тия парламент
Нов парламент и конституционните процедури
Формулата на управление и сметките след изборите
Последни броеве
