Къде е границата между диалекта и книжовния език?
В "Денят започва" : По-добре диалект, отколкото неграмотност, пише във фейсбук Цветана Петрова. Диалектът е подходящ за неформалното общуване, при официално общуване е добре да се ползва книжовният език.
Жителите на Велико Търново са имат самочувствието, че живеят в града на българската просвета и култура. Като наследници на Търновската книжовна школа болярите твърдят, че във Велико Търново никой не говори на диалект.
Мъж: „Търновският говор е най - правилният - тука са били първите книжовни школи."
Жена: „Мисля, че няма диалект, но със сигурност има хора, които различно говорят - все пак има изключения."
Мъж: „В Търново най - правилно се говори."
Тези обаче, които не са кореняци боляри, са категорични, че и тук по улиците може да се чуят думи далеч от чистия книжовен език.
Жена: „Говорят на „Ъ" - ръкъта, водъта, по - старите особено."
Жена: „Да ти обадя - това е по - странното - не е неразбираемо, но е характерно тук за този край."
Търновци отричат, че използват характерни думи в речника си, но пък подробно разказват за диалекта на сънародници от други краища на страната.
Жена: „В Софийско, в Банско имат много особени думи, даже ако не говорят бавно не може да ги разбереш."
Жена: „Да ви кажа право аз не им разбирам като ида на друго място, докато на нас ни разбират, защото говорим по - меко и по - хубаво."
Нотка притеснение се прокрадва в разговорите на търновци по повод евентуалното официализиране на диалектите у нас.
Жена: „Ако влязат тези диалектни форми в българския речник, може би ще се наложи да се учи някакъв нов български език."
Жена: „Необходимо е да има един официален език, който да си се говори, а пък диалектните форми са си характерни за различните региони и е нормално да се говорят определени райони."
Важното е, че темата за диалектите по никакъв начин не разваля коледното настроение в старата столица. Малки и големи вечер се събират да се почерпят с греяно вино и вкусни наденички на невероятния коледен базар, построен по виенски тертип.
Диалектът не е нещо, което не съществува в българския език, но трябва да се използва, където е уместно, главен асистент Марина Джонова. В изследване за навлизането на диалектите в книжовния език се оказва, че около 90 на сто от хората разпознават отклоненията от книжовната норма. Формите "ходиме", "пишеме" са разпознати само от около 50% като неправилни. Мекият говор, разпознаван като диалектно говорене, е фонетично отклонение, което най-трудно се контролира.
В медиите се стараят да използват на книжовен език. Грешки допускаме всички, няма човек, който да говори без грешка.
Цялото предаване можете да видите ТУК.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News