Как да опазим българските овошки?

Световният фонд за дивата природа и парк „Врачански балкан” - заедно в акция за опазване на застрашени български овошки. Става дума за ябълките, с които много от нас са израснали в дворовете на бабите ни - сортовете „Петровка”, „Айвания” и „Бухавица”.

Миланово - живописно село на билото на Стара планина. Това е мястото, което Дружеството на приятелите на природен парк „Врачански балкан” е избрало за своя експеримент - да запази старинните овошки. Традиционните местни ябълки, круши и дюли са засадени в долината на махала Старото село, където има бистър извор и подходящ микроклимат. Тук вече са се разлистили и разцъфнали първите трийсетина дръвчета.

Оля Генова, ПП „Врачански балкан”: "Това са стари сортове, които все повече намаляват, тъй като плодните дръвчета по принцип нямат дълъг живот. Все повече се купуват нови сортове, които са хибридни, а не се запазват тези стари сортове. Част от тях са много подходящи за високопланински условия, устойчиви са на определени болести, по-дълго издържат през зимата и е необходимо по-малко пръскане. Наистина ябълката не е с размер 5 на 5 сантиметра, не изглежда като обикновената ябълка, не е точно и червена и не изглежда най-привлекателно. Но идеята е, че се ползват по-малко химикали за отглеждането на тези ябълки.

Райна Попова - WWF България: "Истината е, че повечето ябълки, които ние купуваме, са вносни. БГ сортове вече се срещат почти изцяло само в старите градини на баба и дядо, където има някое дърво вече на 3 поколения. И в момента в който те изчезнат - ние ги губим окончателно."

Именно за да не ги загубим, е създадена тази градинка, обяснява ни Райна от Световния фонд за дивата природа в България. За поредна година те обединяват усилията си с бизнеса, в кампанията "Кулинарните тайни на природа" - целта й е да се съберат средства от продажбата на традиционни ястия от врачанския регион.

Райна: "Надяваме се до края на инициативата да успеем да съберем достатъчно финансов ресурс, за да можем тази градинка да я разширим, да я доразвием с още малко сортове и в перспектива, ако ни е писано - това нещо може да се превърне в генна банка, което автоматично означава, че би могло да се превърне в източник на подобни сортове дръвчета, за всеки който желае да си ги посади в собствената си градинка. Сред собствените ми приятели, когато разказах за това какво точно правим, бях много изненадана, когато те казаха "а, ами то аз нямам нищо против да си бодна няколко фиданки от въпросния сорт в собствения ми двор", и това е начин! Не е задължително да ставаме земеделски производители и да развиваме някакъв мащабен бизнес за да развиваме биоразнообразието."

Цветана Динова живее в село Миланово и често идва да нагледа насажденията. Възрастната жена все още помни сладкия вкус но ябълките-петровки от своето детство, както и сладката и туршиите, правени някога от балканските дюли и круши.

Цветана Динова, краевед, с. Миланово: "Сортовете, които е решила Оля да засади, са ценни с това, че са много трайни и много вкусни. Летните сортове минават бързо, но есенните и зимните сортове са били много трайни и са много вкусни. От тях може да си съхраниш за зимнина, от

тях може да направиш компот, може да изсушиш за ошаф и може да сложиш във вода – някога хората му казваха туршия. Чиста и бистра вода, заливаш крушите с нея, и после ядеш до насита – няма по-хубаво нещо от това.  Ние загубихме много от старите неща, защото станахме модерни. Отиваме на пазара и си купуваме дръвчета. Тук въздухът е чист, абсолютно чист, няма никакво замърсяване отникъде и природата е такава, каквато Бог я е сътворил."

Кампанията "Кулинарните тайни на природата" приключва на 30 април, а подробности за това, къде можете да се включите в нея, да намерите на страницата на WWF България.

Репортери: Илиана Минковска, Велианна Кашева, Оператори:   Красимир Стефанов, Натали Янакиева