Как да разпознаем масовия убиец. Д-р Питър Лангман в интервю за БНТ

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Какво се случва в главата на масовия убиец? Какво е типично за поведението му? Как може да бъде спрян? Отговор на тези въпроси търси известният американски изследовател Питър Лангман. Книгата му "Защо децата убиват" беше открита в дома на нападателя от Мюнхен, който на 22 юли уби 9 души и рани 22-ма.

Д-р Лангман даде специално интервю за БНТ. С него разговаря Цветелина Йорданова.

Защо се случва това? Въпросът, който изниква след всяка стрелба, при която загиват невинни. Отговорът му д-р Питър Лангман търси от години. Води обучения по психология на масовите убийци в американски образователни и правоохранителни институции. Работил е за Службата по вътрешна сигурност и за Държавния департамент. Поддържа онлайн база данни за масовите стрелби в училища и начините за предотвратяването им. Според него в случаи като този в Мюнхен няма един мотив или причина, а става дума за натрупване на обстоятелства.

БНТ: Какво е обяснението ви за мотивите на убиеца в Мюнхен, защо той извърши това?

Д-р Лангман: При масовите стрелби като тази никога няма само един мотив или една причина, има няколко фактора, които оказват влияние. Например, има данни, че той е бил тормозен в училище, имал е психически проблеми - не знам подробностите, но е бил пациент в болница, също е получавал психологическа помощ извън лечебно заведение, имал е политически интереси, конкретно към Андерш Брайвик, който извърши масово убийство в Норвегия.Така че е имало много фактори, при съчетаването на които той е поел по пътя към извършването на това нападение.

БНТ: Но дали е бил вдъхновен от друг масов убиец?

Д-р Лангман: Със сигурност е търсел модел за подражание, интересувал се е както казах от Андерш Брайвик, можем да преположим, че е търсел някого, с когото да се отъждестви. Фактът, че е четял моята книга за стрелци в училища, ни навежда на мисълта, че е търсел за група, където да не се чувства анормален, хора, с които да се съотнася, които имат идеи сходни с неговите за извършване на насилие.

БНТ: Как си обяснявате това, че е чел книгата ви "Защо децата убиват"?

Д-р Лангман: До известна степен това беше изненада за мен, но не за първи път се случва стрелец да е прочел тази книга. За масовите убийци е много типично да правят много проучвания. Те често четат в интернет за други убийци, четат статии във вестници и списания. Понякога четат и книги. Затова не е изненадващо, че е правил подобно проучване. Това е много често срещано.

Според изследователя убиецът от Мюнхен е търсел модел за подражание или група от хора, които споделят неговите идеи за извършване на насилие. Масовите стрелби се различават като сценарии и мотиви, но в поведението на извършителите има общи черти.

БНТ: Масовите стрелби се различават като сценарии и мотиви, но кои са общите черти в поведението на масовите убийци?

Д-р Лангман: Както казах, те правят много проучвания. Когато става дума за нападение от голям мащаб, обикновено го планират дълго, няколко месеца, дори година, както в случая със стрелеца в Мюнхен. Те изучават други стрелци, планират нападението си, набавят си оръжие. Често говорят с някого за това, което възнамеряват да направят или заплашват хора, като казват - например - ще си купя оръжие и ще те убия или говорят с приятел. Обикновено това са предупредителни сигнали, които околните трябва да приемат сериозно и това е единственият начин да бъде предотвратено подобно нападение.

Намеренията им могат да бъдат разкрити най-вече в разговорите със съученици, ангажиментите в училище, отношенията с родителите, поведението им в интернет.

БНТ: Бихте ли ни казало повече за това, какви са тези симпоми, по които родители, учители и приятели могат да разпознаят, че нещо се подготвя и евентуално да го предотвратят?

Д-р Лангман: Предупредителните знаци могат да са под различна форма - това може да е наистина обсебващ интерес към други масови убийци. И както казах, тези хора чместо говорят за това, което ще направят. Понякога се опитват да намерят приятел, който да се присъедини към тях в нападението, понякога може да предупредят приятел да стои далеч от училището или от друго място, където ще бъде нападението, защото не искат да го наранят, понякога заплашват конкретни хора, понякога публикуват съобщения в интернет, в социалните медии или в собствените си уебсайтове. Има различни начини да се разбере, че наистина мислят много сериозно в тази посока и ако хората съобщят за тези признаци, те могат да се разследват и да се прецени дали наистина има заплаха или е фалшива тревога. Обучението на хората, на родители, ученици, учители за тези признаци, може да доведе до предотвратяването на масови убийства.

БНТ: След като вече някой е започнал да планира подобно нещо, как може да бъде спрян този процес, който тече в съзнанието му?

Д-р Лангман: Процесът определено може да бъде спрян. Започнах да изследвам тази сфера, тъй като работех в психиатрична клиника, когато стана стрелбата в гимназията Колумбайн през 1999 година. След нея, започнах да работя с младежи, които бяха приети в клиниката, защото са имали планове да извършат подобни нападения, като това в Колумбайн. Работих с тези млади хора дълго време. За 12 години много хора минаха през клиниката, където им осигурявахме помощ и лечение и нито един от тях не стори това, не извърши такава атака.

В гимназията Колумбайн двама ученици убиват 11 свои съученици и един учител и раняват 21. За масово убийство в Съединените щати се приемат случаите с над четирима убити или ранени. За 2015 година в страната е имало 372 подобни случая с 475 убити.

БНТ: Колко е важно отразяването на тези събития в медиите, как журналистите трябва да не допуснат това да вдъхновяват несъзнателно подобни действия?

Д-р Лангман: За медиите е важно да не се фокусират върху извършителя, а върху жертвите. Да не говорят за използваните оръжия, броя на убитите хора, да не поставят етикети като най-тежкото масовото убийство в историята или най- тежката стрелба в училище, защото това може да вдъхнови други хора да извършат още по-големи нападения. Не трябва да се концентрираме върху извършителя, да го поставяме на преден план. Това е възможност да учим хората за предупредителните знаци и какво да сторят, за да предотвратят подобни случаи. Също трябва да насърчаваме хората да потърсят помощ, ако имат психически проблеми.

БНТ: Как мислите трябва ли да се пускат лицата и имената?

Д-р Лангман: Не трябва да се поставя акцент върху имената и лицета на извършителите, но в днешния свят на социални медии всяка снимка се разпространява от хората в интернет. Но това, което журналистите могат да направят е да намалят ефекта от това да се акцентира върху лицата и имената на извършителя, както и върху подробностите на нападението, като обръщат внимание на други неща.

БНТ: Как масовите стрелби в съединените щати могат поне да намалеят, в закона за оръжията ли е проблемът или в съзнанието на убиеца и заобикалящата го среда?

Д-р Лангман: Най- доброто, което училищата могат да направят, за да предотвратят масови стрелби, е да обучават учителите и учениците за това какви са предупредителните знаци за потенциално насилие. Също да има екипи в училищата, които да са подготвени да разследват заплахите, за които им се съобщава. Не всяка заплаха е сериозна, затова училищата трябва да имат екипи, които да разграничават истинските заплахи от тези, които не са.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад