Как древните са приготвяли козметиката си

Много вероятно е първите козметични прийоми да са били измислени и използвани от мъже – вождове и жреци на първобитни племена, които чрез изрисуваните си лица оказвали почит на боговете или плашели враговете си в битка.

Много по-късно, едва при възникването на първите големи цивилизации в Египет, Шумер, Китай - от козметиката започнали да се възползват и жените, които я превърнали от средство за плашене на враговете във важна част от богатия арсенал за прелъстяване и постигане на вечна младост и красота.

Така например в древен Египет науката за козметичните продукти и тяхната употреба достигнала небивал разцвет. Един от първите писмени документи, съдържащи козметични съвети, бил папирусът на Еберс, намерен в египетска гробница. Учените са го датирали ок. 1500г.пр.н.е., дължината му е двадесет метра. От текстовете, поместени в него, става ясно, че жреците и обикновените египтяни използвали активно и усъвършенствали различни видове козметични средства – моливи за вежди, разнообразни кремове и помади и пр. И двата пола използвали боя за коса и лак за нокти.

Запазена е и хилядолетна рецепта за парфюм, в чийто състав влизали следните вещества: мира, аир, кипарис, кориандър, хвойна, мента и мед.

От стенописите в гробниците и по стените на храмовете знаем, че и мъжете, и жените в страната на фараоните носели силен грим. Особено характерно било гримирането на очите и клепачите, които се очертавали с туш, изработен от минерални вещества – това се правело и с практичната цел очите да се предпазят от възпаления, предизвикани от силното слънце и сухия вятър.

И мъжете, и жените бръснели главите си (още нещо, изисквано от топлия климат), като при различни случаи и в зависимост от възможностите носели перуки, които понякога били сложно заплетени и богато украсени.

По време на празненства слагали върху перуките си топки, изработени от мазнина и етерични масла, които се топели и издавали приятен аромат.

Популярни били и избелващите средства. Прочутата Клеопатра например използвала специална помада, в чийто състав били включени крокодилски изпражнения и различни минерални багрилa. Тази легендарна египетска царица е автор и на първия познат ни сборник с козметични съвети и рецепти за разкрасяване.

Гърците заели от египтяните познанията им по козметика и в древна Елада култът към красотата на човешкото тяло достигнал своя апогей. Самият термин “козметика” идва от гр. глагол kosmetike, който означава “украсявам”.

Всеки уважаващ себе си гръцки дом имал на разположение роб – космет, който бил специално обучен, за да предложи на господарката и господаря си подходящи кремове, масла, процедури за разхубавяване и, разбира се, подходящ грим. (А гримът при елинските жени бил дори още по-силно подчертан, отколкото при египетските – елинските дами ползвали много повече руж и кармин от сънародничките на Клеопатра…)

Малко известен факт е, че Хипократ, бащата на медицината, написал четиритомно съчинение, посветено на козметичните грижи за тялото.

Древна Гърция имала и своите отлични парфюмери, сред които бил и Теофраст – основоположник на науката ботаника и ученик на Аристотел, който създал великолепни парфюми.

По същото време на Изток изкуството на гримирането запазило част от своите ритуални и религиозни функции – в Древна Индия, в Китай и Япония то нерядко се подчинявало на строг етикет и до днес служи за отличаване на различните касти в обществото.

Жените в Древна Индия боядисвали очите, миглите и устните си със златиста боя, а зъбите – с кафява. Индийките украсявали и ръцете си със сложни, изрисувани с къна или други багрила, символи и татуировки, които били в различни цветове и с различни сюжети – в зависимост от порядките на различните касти, към които принадлежали.

Римската империя заела от предшествениците си най-доброто, което гърци, египтяни и източни народи били научили от козметиката. Основна заслуга на Рим било популяризирането на тези достижения в цяла Европа – римските бани, построени в почти всички големи селища на империята, били места, в които къпещите се можели да си отпочинат и да се възползват от козметичните услуги на специално обучени роби.

С падането на Западната Римска империя и постоянните варварски нашествия през Ранното средновековие обаче науката, която учела как да се живее красиво постепенно позагубила блясъка си.

Въпреки това за няколкостотин години тя процъфтявала в арабската империя – именно арабски алхимици създали парфюма такъв, какъвто го познаваме днес, използвайки паровата дестилация на етеричните масла.

През “Тъмните векове” на Средновековието църквата – и западната, и източната, заклеймявала яростно разкрасяването на тялото като дяволско изкушение. Това обаче не пречело на аристокрацията да се облича разкошно и да устройва шумни празненства. Феодалният строй направил потомствените благородници богати и жадни за развлечения и тук козметиката отново била повикана на помощ, макар че този път ролята й била слугинска…

В двореца Версай Кралят–слънце Луи XIV имал над 2000 стаи и нито една от тях не била баня… И бедни, и благородници се къпели само по един или два пъти в годината, тъй като се считало, че водата разболява тялото.

Не било срамно в изисканото общество да се почешеш, ако те засърби от мърсотия или ако под фантастичната ти напудрена перука щъкат въшки и прочие гадинки. За целта били създадени специални вещи от злато и слонова кост, които дамите и господата елегантно повдигали към силно набелените си и гримирани лица.

Огромно количество грим прикривал следите от мърсотия и немара по лицата на аристократите, а скъпи парфюми замаскирали миризмите на немити тела.

Козметиката такава, каквато я познаваме днес – наука за цялостното поддържане и украсяване на тялото - се възродила едва в края на деветнадесети век. От тогава до днес тя се развива бурно и все повече се свързва с медицината и психологията, за да донесе на хората вечна младост и красота.