Зелена светлина на фокус: Как се финансира борбата с климатичните промени?

Интервю с посланика на Люксембург по въпросите на климатичните изменения в рубриката "Зелена светлина - на фокус".

Казвам се Марк Бишлер и съм посланик с неограничени права на Люксембург по въпросите на климата. Юрист съм по образование и дипломат по призвание от началото на 90-те години. Червената нишка в моята професионална кариера винаги е било устойчивото развитие, независимо дали става въпрос за представителството ни в рамките на ООН в Ню Йорк или във фонда за развитие към Обединените нации, който ръководих от 2012-та до 2014-та година. Сега отново се занимавам с устойчиво развитие в контекста на климатичните промени.

Непрекъснато повтарям, че устойчивото развитие е възможно само чрез устойчиво финансиране. Политиката на всеки сектор, независимо дали става въпрос за земеделие, култура или образование - всяка политика има нужда от средства, за да проработи. Иначе тя остава празна от съдържание. Същото се отнася и до политиката за борба с климатичните промени. В случая обаче става въпрос за едно глобално и комплексно предизвикателство. Тоест, за да проработят действията, за които ще се вземат решения по време на предстоящата конференция за климата в Париж, трябва да има финансови средства. И не само финансови. Нужни са човешки ресурси. Важна е институционалната среда, важни са и благоприятните закони. Всичко това е необходимо, за да се постигнат зададените цели.

В света, в който живеем, финансите, разбира се, са или публични, или частни. Финансирането на устойчивото развитие няма точни граници, тъй като става въпрос за дългосрочни инвестиции. Ясно е, че само с публично финансиране не могат да се решат всички предизвикателства. При това положение задължително трябва да се обърнем към частния сектор и да намерим интелигентния начин за съчетаването на обществените фондове с частното финансиране при действията, свързани с климатичните промени.

През 90-те години имах възможност да работя много в областта на микрофинансирането. То дава възможност за отпускане на заеми на хора, които нямат достъп до финансиране от банки поради липса на гаранции за кредит. Микрофинансирането е добър работещ пример, тъй като в началото то се финансира с публични средства, но с идеята да се привлекат и частни инвеститори, които естествено няма да разчитат на максимални приходи, но определено ще извлекат умерена печалба, съчетана с добър ефект за обществото и околната среда.

Целта на предстоящата климатична конференция в Париж беше определена още при предишния форум в Дърбан. Трябва да се постигне споразумение на международно, глобално ниво за борба с климатичните промени след 2020-та година. Ние сме във финалната фаза на това споразумение. Мисля, че можем да сме умерени оптимисти, въпреки множеството препятствия, които трябва да се преодолеят. Смятам, че вече се е наложила логиката за постигане на споразумение, съчетано с механизъм за преразглеждане, което да осигури непрекъснатия процес на политическо ангажиране. Тези ангажименти са свързани с конкретни действия и със съответното финансиране.

Важно е да имаме траен механизъм, който да показва докъде сме стигнали в усилията за намаляване на парниковите газове и докъде сме стигнали с финансирането в тази посока. Ето защо смятам, че сме на прага и на един нов процес.

Ние вземаме предвид мерките за намаляване на парниковите газове, определени на национално ниво. От научна гледна точка ги сравняваме с онова, което е нужно за постигане на желания ефект и констатираме за момента, че няма да постигнем целта за ограничаване на нарастването на средната температура в рамките на два градуса спрямо прединдустриалната фаза. Този подход, разбира се, има привърженици и противници. Все пак сега за първи път над 160 страни поеха отговорност да приемат мерки на

национално ниво. Усилията за постигане на общо споразумение не дадоха особено добър резултат. Затова след миналогодишната конференция в Дърбан се възприе обратният подход. Страните бяха помолени да определят сами своите мерки за намаляване на парниковите емисии и повечето поеха своите ангажименти. Този подход е по-демократичен, въпреки че резултатите от него още не са сигурни. При една следваща фаза на преразглеждане е възможно да се наложи приемането на по-амбициозни мерки.