Как се справят с последиците от наводненията в Сърбия и у нас?

Милиони са нужни за справяне с бедствията всяка година. Пари, които твърде често са непосилни за държавата. Само в последните 4 години природата е нанесла щети за над 450 млн. лв. на пътища, сгради, мостове и речни корита. За какво стигат парите и как се справят след наводненията в Сърбия? Една история, разказана от оператора Станислав Ангелов и репрортера Благой Цицелков.

Това са две истории за разруха, надежда и живот изграден от нулата. Тя е майка на три деца, живее в Мизия, направила основен ремонт на домът си, а седмица по-късно водата отнесла всичко. Той е собственик на малък бизнес, от сръбския град Обреновац, който пострада най-тежко по време на балканските наводнения миналата година. И двамата не могат да забравят моментът, в който водата нахлула в домовете им.

"Това стана сутринта. Някъде около 4,30 часа ми се обади един приятел, че вода идва откъм онази страна. Постепенно се покачваше и за един час всичко беше залято, навсякъде плуваха лодки, беше истински ужас, всички коли от паркингите се влачеха по улицата и водата ги беше разхвърляла. Беше страшно", спомня си Милан Богданович.

"14 дни нямахме как да влезем, всичко беше в мухъл в червеи, тиня, всичко беше унищожено", разказа Румяна Коцева.

"Тук сме при съседката, къщата, която беше на това място, около 2 ч. през нощта на наводнението просто се срути. Водата, която придойде от тази страна, разруши къщата, тя беше някъде около 50 квадратни метра. Всичко падна", каза Милан.

"Това ми беше хола, паркетът се вдигна, врати се разбиха, прозорци имам счупени, а тавана просто се нацепи, влагата е до горе все още. С пирони съм забила вратата", обясни Румяна.

Тя поправя къщата си сама, с подръчни средства. Домът ѝ е сред най-пострадалите край река Скът в Мизия. Имотът ѝ не е застрахован, щетите са повече от 15 хиляди лева. След обследването миналото лято къщата ѝ е отбелязана с жълт кръг, което означава, че подлежи на сериозно укрепване, а стопанските постройки в двора са с червен знак и трябва да се съборят. За сега успяла да ремонтира само две от стаите в дома си, колкото да изкара зимата.

"Държавата ни изостави, няма средства, всеки казва - няма. 325 лева ни помогнаха и това беше", каза Румяна.

От Червения кръст ѝ помогнали с ваучери за строителни материали, 400 лева в брой и малко хранителни стоки. Милан и Румяна живеят на 400 километра един от друг. Когато му казвам, че в България хората са получили по 150 евро, той остава без думи.

"Това наводнение направо ни унищожи. Хората толкова пострадаха, че още не могат да се върнат към нормалния си живот. Не мога да повярвам, че във вашата страна са оставили хората сами да се оправят. На нас също ни е наистина много трудно", сподели Милан.

За да възстановят къщите си, сръбската държава дала на повечето хора около 3 хиляди евро на къща. А на други постороила изцяло нови домове. Помогнали и от няколко фондации, Милан ни развежда из най-засегнатият квартал. Все още има следи от адското бедствие, но хората все пак има от къде да започнат, да съграждат домовете си. Наводненията през 2014 година над Балканите бяха най-тежки тук в Обреновец, починаха 17 човека. Тази река стигна до къщите на хората. 3 метра и 20 сантиметра. Милан ни показва снимки от наводнението, което не само отнесло дома му, а и стока от магазина му за фуражи на стойност 30 хиляди евро. Получил от държавата по 3 хиляди евро за дома си и магазина. Дори тази сума не е достатъчна според него.

"Помощта от държавата е никаква или малка, наистина много малка. Това, което оправихме, беше със заеми, други хора теглиха кредити, просто се обременяват, за да могат да живеят нормално, да се върнат към някакъв уж нормален живот. Ако може да се каже нормално", разказа той.

Къщата на Милан Богданович все още се суши. След няколко седмици ще започне основен ремонт.

"Тук водата беше до тавана, всички врати изцяло са извадени. Това беше обзаведена къща, в която се живееше. Всичко, което беше тук и го показах на снимките, всичко сме изхвърлили. Всичко, всичко, всичко, нищо не остана. Така че тук трябва всичко да се прави отначало, паркета от пода изцяло го изхвърлихме, ето това е. Вратите, стените изцяло трябва да се оправят, цяла зима се сушеше, има парно, стените съхнат, за да може да се оправи", обясни Милан.

Разбрал, че в България положението е по-страшно, Милан сякаш се успокоява. И продължава да ни разказва кое, как ще направи. Кани ни да се върнем отново. А на Румяна не и се вярва, че в съседна нам държава, която дори не е част от Европейския съюз, хората са получили десетки пъти повече средства.

"Изглежда, че хората са напред, взимат си мерки. Тука няма кой, няма кой. Всеки ти казва, не сте само вие бедстващи има и други градове", каза тя.

"Трагедия. За един час всичко се унищожи. Всичко, което аз и баща ми сме правили, си отиде за един час. И сега започвам отначало – вдигай къща, събирай стока. От всичко спечелено и вложено не остана нищо. И това стана само за един час", обясни Милан.

Въпреки бедствието, болката и нещастието, Милан е щастлив. Води ни към къщата си, а по пътя ни разказва колко по-пострадали има от него. Виждаме и много къщи, които държавата тук съгражда от нулата. Помогнали и много фондации. И докато в Сърбия, трудно се оправят с миналата помощ от 3 хиляди евро, у нас масово хората получиха от държавата по 325 лева. А мнозина останаха и без тях. Миналата година от Агенцията за социално подпомагане изплатиха 1 250 000 лв. на 4 000 души заради бедствията. Най-много във Враца, Бургас и Добрич. Отказана бе помощ на 700 души. От началото на годината 325 лв. са поискали 301 души. 60 от тях вече са ги получили, останалите се обработват. Общините обаче ще трябва да почакат за държавна помощ заради последните наводнения от преди няколко месеца. Това са двете истории за разрухата, надежда таи живота изграден от нулата. За живота, със държавата и въпреки държавата.