Как си говорят съюзниците – американският посланик Ерик Рубин
Посланик Рубин, как Съединените щати подходиха към България с Ф-16 – като към съюзник или като към клиент?- Много добър въпрос и отговорът е напълно ясен – като към съюзник. От самото начало това са междуправителствени преговори. Не е търговска продажба. Фокусът бе да подпомогнем България в модернизацията на отбраната. Българските ВВС да станат модерни, съвместими с НАТО. Американското и българското правителство заедно да напредват в сделката. Продажбата на 8 изтребители не е толкова голяма сделка като бизнес, колкото е значима за модернизацията на българската отбрана.
- След покупката на Ф-16 българските власти трябва ли да се чувстват имунизирани срещу каквато и да било американска критика?
- Определено не. Но да кажа: ние сме съюзници и приятели. Отношенията ни не се основават на критики. Когато имаме несъгласия, преговаряме честно и насаме. Опитваме да изгладим различията. Понякога говорим директно и публично - в Доклада за правата на човека, в Доклада за религиозните свободи, в Доклада за трафика на хора, по проблемни според нас теми. Но президентът Тръмп бе ясен: със съюзниците и приятелите да контактуваме конструктивно, а не с публично навикване и критики. Така съм се старал да върша работата си тук.
- Вие май сте американският посланик, който рядко е критикувал публично, ако не никога - по теми като българската съдебна власт, медиите, бизнес средата. Дали защото нещата в България се подобряват? Или компенсирахте с критики зад кулисите?
- Не сте съвсем прав. Погледнете действията ми тук. Много пъти съм говорил открито за върховенството на закона, за медийната свобода. Правил съм го, но по конструктивен начин, както говорим с приятелите и съюзниците. И спрямо нас очакваме същото. И в нашата страна имаме проблеми, но нямаме проблем нашите приятели и съюзници да се изкажат по тях. Но да бъде по градивен начин. Не е съвсем вярно, че не съм критикувал. Старал съм се обаче да го правя така, че да има промяна. Иначе няма смисъл. Така си говорят приятелите и съюзниците.
- А подобряват ли се нещата?
До голяма степен, да. Аз и за моята страна не бих казал, че всички проблеми са решени. Проблеми има. Обсъждал съм ги. Всички в България ги знаят. Но виждам значителен напредък в много сфери. - За енергетиката. Дали освобождаването на българската енергетика от руската зависимост може да оправдае скъпото електричество, произвеждано от така наречените американски централи?
- Две неща. Първо, за България е от голямо значение да разнообрази енергийните си източници. Това е въпрос на национална и енергийна сигурност, както и на цена. Причината енергията тук да струва скъпо е, че почти цялата идва от един източник – Русия. Това е основата на европейската енергийна политика и ние я подкрепяме. Има ли монопол, цените са високи. Има ли конкуренция – спадат. Второ, важно е всеки да помни, че щатските ТЕЦ-ове бяха изградени, за да влезе България в ЕС. България трябваше да затвори стари съветски реактори в Козлодуй, което я оставяше с критичен недостиг на електричество. Тези американски компании подписаха договори с тогавашното българско правителство, за да заместят спрените реактори. България не би влязла в ЕС без тези две американски централи. Да не забравяме това! Техният ток не е най-евтиният, но не е и най-скъпият. В крайна сметка, има съгласие, че въглищата не са решение за бъдещето. Но и че преходът трябва да става плавно, както навсякъде, включително в ЕС. Тези централи са много чисти. Заедно с мините осигуряват заетост за хиляди българи, с добри заплати. Подпомагат местните общности. Енергията е надеждна. Да видим положителното. И да помним, че тези фирми имат договори с българското правителство, които трябва да се спазват. Компаниите обаче заявиха готовност за предоговаряне. Решението занапред е диалог между компаниите и правителството. Спазване на договорите, но и гъвкавост! Ако са нужни промени, централите ясно са заявили готовността си.
- Няколко пъти повторихте, че сме съюзници. Но на колко американски съюзници им трябват визи за САЩ? България остава един от малкото. Това нормално ли е?
- Казвал съм личното си мнение и пак ще го кажа: бих искал всички членове на ЕС, всички наши съюзници, да имат свободен безвизов достъп до САЩ. Това е справедливо искане и цел, за която трябва да работим. Разбирам, че визите са скъпи. Ако не живеете в София, е трудно да дойдете и да кандидатствате първия път. Обикновено трябва само веднъж да се дойде, после при подновяването няма нужда. Но да, скъпо е. Разбирам, че е въпрос и на справедливост. Но е въпрос на закон, не на правителствена политика. Президентът няма власт да промени закона. Може само Конгресът - и там има внесени предложения. Надявам се, че ще стане. Напреднахме обаче в това българите да получават визи по-лесно. Много опростен е процесът днес. Но да, хората не са доволни. Искаме да го премахнем. Други държави в ЕС със същия проблем също го приемат тежко. Знаем го, споделяме мнението, нямам правомощия да го променя. Но вярвам, че в крайна сметка ще решим проблема.
- Споменахте американския президент. Как мандатът на Доналд Тръмп промени отношението на САЩ към България?
- Още в началото подходът му постави акцент върху подкрепата за нашите съюзници и приятели по света, да им обръщаме внимание. Смяташе, че не е достатъчно. Вярвам, че в България сме го направили – да вдъхнем нови сили на отношенията, да се съсредоточим върху сферите, които изискваха напредък. В много области сме го постигнали. Най-важното, което той многократно е заявявал, е че трябва да бъдем със съюзниците. Заедно да се справяме с тежките заплахи. Мисля, че българо-американските отношения са по-здрави, отколкото когато дойдох.
- Настина ли по-здрави?
- Смятам, че да.
- Да погледнем от другата страна. Има ли нещо в отношението на българските политици и общество спрямо САЩ, което Ви притеснява?
- Понякога ме притеснява за жалост широкоразпространеният фалшив разказ, че САЩ не са ангажирани. Че американците не инвестират тук. Че вече не сме така отдадени на нашия съюз с България. Това просто не е вярно! Само вижте многобройните нови американски бизнес инвестиции, задълбочаващите се отношения в отбраната и сигурността, подобряването на енергийните отношения, контактите между хората. Ето, обявихме разширяването на програмата за обмен Фулбрайт. Без да навлизам в подробности мисля, че някои други страни разпространяват това твърдение. И моята работа е да показвам с факти защо не е истина.
- И кой точно разпространява този фалшив разказ?
- Други държави искат да представят, че САЩ се оттегля от Европа и не се ангажира с НАТО. А това не е вярно.
- Русия ли имате предвид?
- Бих включил и Русия, да.
- Какво Ерик Сет Рубин ще си занесе от България вкъщи?
- В буквалния смисъл, ще отнеса вкъщи българско куче на име Тоби и българска котка на име Серай. Но в по-общ смисъл ще отнеса чудесни спомени, приятелства, които ще продължат, надявам се, до живот. И моята отдаденост на българо-американските отношения, която ще опазя занапред, с каквото и да се занимавам. Тя ще бъде част от живота ми.
В предаването
България: въпроси и позиции – президентът Румен Радев в специално интервю
цялото предаване
21:00, 28.06.2019
- Посланик Рубин, как Съединените щати подходиха към България с Ф-16 – като към съюзник или като към клиент?
- Много добър въпрос и отговорът е напълно ясен – като към съюзник. От самото начало това са междуправителствени преговори. Не е търговска продажба. Фокусът бе да подпомогнем България в модернизацията на отбраната. Българските ВВС да станат модерни, съвместими с НАТО. Американското и българското правителство заедно да напредват в сделката. Продажбата на 8 изтребители не е толкова голяма сделка като бизнес, колкото е значима за модернизацията на българската отбрана.
- След покупката на Ф-16 българските власти трябва ли да се чувстват имунизирани срещу каквато и да било американска критика?
- Определено не. Но да кажа: ние сме съюзници и приятели. Отношенията ни не се основават на критики. Когато имаме несъгласия, преговаряме честно и насаме. Опитваме да изгладим различията. Понякога говорим директно и публично - в Доклада за правата на човека, в Доклада за религиозните свободи, в Доклада за трафика на хора, по проблемни според нас теми. Но президентът Тръмп бе ясен: със съюзниците и приятелите да контактуваме конструктивно, а не с публично навикване и критики. Така съм се старал да върша работата си тук.
- Вие май сте американският посланик, който рядко е критикувал публично, ако не никога - по теми като българската съдебна власт, медиите, бизнес средата. Дали защото нещата в България се подобряват? Или компенсирахте с критики зад кулисите?
- Не сте съвсем прав. Погледнете действията ми тук. Много пъти съм говорил открито за върховенството на закона, за медийната свобода. Правил съм го, но по конструктивен начин, както говорим с приятелите и съюзниците. И спрямо нас очакваме същото. И в нашата страна имаме проблеми, но нямаме проблем нашите приятели и съюзници да се изкажат по тях. Но да бъде по градивен начин. Не е съвсем вярно, че не съм критикувал. Старал съм се обаче да го правя така, че да има промяна. Иначе няма смисъл. Така си говорят приятелите и съюзниците.
- А подобряват ли се нещата?
- До голяма степен, да. Аз и за моята страна не бих казал, че всички проблеми са решени. Проблеми има. Обсъждал съм ги. Всички в България ги знаят. Но виждам значителен напредък в много сфери.
- За енергетиката. Дали освобождаването на българската енергетика от руската зависимост може да оправдае скъпото електричество, произвеждано от така наречените американски централи?
- Две неща. Първо, за България е от голямо значение да разнообрази енергийните си източници. Това е въпрос на национална и енергийна сигурност, както и на цена. Причината енергията тук да струва скъпо е, че почти цялата идва от един източник – Русия. Това е основата на европейската енергийна политика и ние я подкрепяме. Има ли монопол, цените са високи. Има ли конкуренция – спадат. Второ, важно е всеки да помни, че щатските ТЕЦ-ове бяха изградени, за да влезе България в ЕС. България трябваше да затвори стари съветски реактори в Козлодуй, което я оставяше с критичен недостиг на електричество. Тези американски компании подписаха договори с тогавашното българско правителство, за да заместят спрените реактори. България не би влязла в ЕС без тези две американски централи. Да не забравяме това! Техният ток не е най-евтиният, но не е и най-скъпият. В крайна сметка, има съгласие, че въглищата не са решение за бъдещето. Но и че преходът трябва да става плавно, както навсякъде, включително в ЕС. Тези централи са много чисти. Заедно с мините осигуряват заетост за хиляди българи, с добри заплати. Подпомагат местните общности. Енергията е надеждна. Да видим положителното. И да помним, че тези фирми имат договори с българското правителство, които трябва да се спазват. Компаниите обаче заявиха готовност за предоговаряне. Решението занапред е диалог между компаниите и правителството. Спазване на договорите, но и гъвкавост! Ако са нужни промени, централите ясно са заявили готовността си.
- Няколко пъти повторихте, че сме съюзници. Но на колко американски съюзници им трябват визи за САЩ? България остава един от малкото. Това нормално ли е?
- Казвал съм личното си мнение и пак ще го кажа: бих искал всички членове на ЕС, всички наши съюзници, да имат свободен безвизов достъп до САЩ. Това е справедливо искане и цел, за която трябва да работим. Разбирам, че визите са скъпи. Ако не живеете в София, е трудно да дойдете и да кандидатствате първия път. Обикновено трябва само веднъж да се дойде, после при подновяването няма нужда. Но да, скъпо е. Разбирам, че е въпрос и на справедливост. Но е въпрос на закон, не на правителствена политика. Президентът няма власт да промени закона. Може само Конгресът - и там има внесени предложения. Надявам се, че ще стане. Напреднахме обаче в това българите да получават визи по-лесно. Много опростен е процесът днес. Но да, хората не са доволни. Искаме да го премахнем. Други държави в ЕС със същия проблем също го приемат тежко. Знаем го, споделяме мнението, нямам правомощия да го променя. Но вярвам, че в крайна сметка ще решим проблема.
- Споменахте американския президент. Как мандатът на Доналд Тръмп промени отношението на САЩ към България?
- Още в началото подходът му постави акцент върху подкрепата за нашите съюзници и приятели по света, да им обръщаме внимание. Смяташе, че не е достатъчно. Вярвам, че в България сме го направили – да вдъхнем нови сили на отношенията, да се съсредоточим върху сферите, които изискваха напредък. В много области сме го постигнали. Най-важното, което той многократно е заявявал, е че трябва да бъдем със съюзниците. Заедно да се справяме с тежките заплахи. Мисля, че българо-американските отношения са по-здрави, отколкото когато дойдох.
- Настина ли по-здрави?
- Смятам, че да.
- Да погледнем от другата страна. Има ли нещо в отношението на българските политици и общество спрямо САЩ, което Ви притеснява?
- Понякога ме притеснява за жалост широкоразпространеният фалшив разказ, че САЩ не са ангажирани. Че американците не инвестират тук. Че вече не сме така отдадени на нашия съюз с България. Това просто не е вярно! Само вижте многобройните нови американски бизнес инвестиции, задълбочаващите се отношения в отбраната и сигурността, подобряването на енергийните отношения, контактите между хората. Ето, обявихме разширяването на програмата за обмен Фулбрайт. Без да навлизам в подробности мисля, че някои други страни разпространяват това твърдение. И моята работа е да показвам с факти защо не е истина.
- И кой точно разпространява този фалшив разказ?
- Други държави искат да представят, че САЩ се оттегля от Европа и не се ангажира с НАТО. А това не е вярно.
- Русия ли имате предвид?
- Бих включил и Русия, да.
- Какво Ерик Сет Рубин ще си занесе от България вкъщи?
- В буквалния смисъл, ще отнеса вкъщи българско куче на име Тоби и българска котка на име Серай. Но в по-общ смисъл ще отнеса чудесни спомени, приятелства, които ще продължат, надявам се, до живот. И моята отдаденост на българо-американските отношения, която ще опазя занапред, с каквото и да се занимавам. Тя ще бъде част от живота ми.
Гледайте по 
Как се случват новините?
Какво се крие зад тях? Кои са главните герои?
Какви са основните коментари? Какво следва от всичко това?
Всеки петък "Панорама" търси отговорите в 60 минути.
Повече за предаването
Повече от 50 години "Панорама"
На 15 юни 1968 г. Радослав Велев обявява старта на „Панорама“ и води пилотното му издание.
Виж повечеКои са лицата на "Панорама" през годините
На 15 юни 1968 г. Радослав Велев обявява старта на „Панорама“ и води пилотното му издание. През 2018 година предаването отбелязва своята 50-а годишнина.
Виж повече
Бойко Василев
