Как впрегнатите в работа бактерии пречистват отпадните води на Кричим? "Зелена светлина на фокус" - 17.02.2015

Как впрегнатите в работа бактерии пречистват отпадните води на Кричим? Гледайте в рубриката "Зелена светлина - на фокус".

Водата идва и си отива. За кръговрата й знаят всички. Тя витае в облаците, спуска се на земята, просмуква се под почвата и скалите, излиза на повърхността, изпарява се и отново се събира в облаците.

Когато, обаче, човекът се намеси в този кръговрат, нещата се позацапват. Понякога - доста. Защото двата литра вода за пиене и 40-тината литра за готвене, тоалетна и къпане на човек са изчислени като средна консумация за ден. Други две хиляди литра се крият зад продуктите и услугите, ползвани пак за ден от всеки човек по света. Оттичането на водата в канализацията за едни е край, а за други - начало. И предизвикателство - как да освободим водата от вредните примеси, преди тя да поеме отново към реките, езерата и моретата.

Прилагането на ударни дози химия при замърсените води не значи пречистване, а направо очистване. В недобрия смисъл. За щастие, то вече не е актуално. Новите процеси търсят естествени методи - като този на биологичното пречистване. Главни участници в него са бактериите. Екипът на "Зелена светлина - на фокус" провери как миниатюрните създания работят в полза на водата и хората в новата пречиствателна станция край Кричим. Тя обслужва 11 хиляди души, което я нарежда в средния клас като мащаб.

Параметрите й са 160 кубика на час. Построена е за 7 месеца, а зад изпълнението й стои консорциум от строителна, проектантска и инженерингова компания. Станцията работи вече трети месец.

Валери Джампалски, управител на фирма за пречиствателни системи за питейни и отпадни води: В станцията влизат битово-фекални отпадъчни води. Тази тук е смесена канализация, малко по-разредени са водите. Основното, което имаме в тази станция, са два пътя - пътят на водата и пътят на утайката. Целта е в края на краищата да разделим утайката от пречистената вода. Пречистената вода продължава по пътя и се зауства в близката река.

Преди това да се случи, водата претърпява немалко промени.

Валери: След като постъпи в станцията, водата отива в помпена станция за сурови води, където има една груба решетка, която отделя едрите материали като бутилки, дървета...

Милен: А хвърлят ли се такива неща?

Валери: За съжаление да. Канализацията се използва буквално като... кошче за боклук.

Едрите материали не са желани, но пък са уловими. Следва по-финото механично пречистване. В това комбинирано съоръжение, където водата се освобождава от мазнините и пясъка. Те се складират в отделни контейнери. Дотук с механичното пречистване. Идва ред на биологичното. То се случва в основното съоръжение на станцията - биологичия басейн. С участието на водата, бактериите и кислорода.

Валери: В процеса на активната утайка бактериите се хранят от масата, която постъпва в биобасейна. Когато намалява кислородът, намаляват и бактериите. Чрез този метод имаме премахване на азот и фосфор.

Процесът е непрекъснат. Разковничето е в автоматичната система, която подава кислород във водата и регулира баланса между вода, въздух и бактерии. Индикатор за съвършеното регулиране е липсата на лоша миризма. Подобно на кръговрата на водата в природата, и този процес е непрекъснат. Задейства ли се веднъж, станцията не бива да спира. Тя гарантира живота на основните си, почти невидими за човешкото око помощници - бактериите в биологичния басейн.

Валери: В тази инсталация не се използват никакви химикали. Това е напълно естествен процес.

Случи ли се той, водата преминава във вторичния радиален утаител. Отложената към дъното му маса потегля по пътя на утайката. Пречистената вода пък се ориентира към напускане на станцията. В този вид, удобен за поливане или смесване с речната вода, където по никакъв начин не вреди на рибите или фауната, стига такива да са останали. В станцията остава утайката, която следва свой маршрут.

Валери: Утайката минава през няколко етапа за намаляване на влажността й, докато стигне до последния етап, до филтър-пресата. Накрая получаваме един субпродукт, който може да има вторично приложение.

Практика, позната в немалко страни по света, които използват пресованата суха маса за наторяване или като биоенергиен източник, тоест като брикети за горене. Възможността вече привлича внимание и в България.

Страната ни постепенно се обръща и към новостите в пречистването на отпадните води. Първо - защото остарелите технологии, в които всички процеси се случват в басейна, не отделят азота и фосфора от водата. Второ - защото механичното й пречистване не е особено ефективно. Трето - защото е логично станциите да се изграждат така, че да покриват европейските изисквания за чистота на водата. И накрая - не звучи логично в нови обекти да се вграждат остарели технологии.

Валери: Технологиите непрекъснато се променят в света и се подобряват. Има много иновации, които трябва да се въведат и в нашата страна, тъй като предстои нов програмен период до 2020 година. Предстои да се изградят много пречиствателни станции - както за отпадъчни, така и за питейни води.

Големината на станциите зависи от населението и района, в който те ще работят. В този смисъл не само големите, но и най-малките населени места ще могат да разчитат на съвременните съоръжения за пречистване. Вече съществуват така наречените модулни станции, които се доставят, монтират и изграждат бързо. А това значи: гарантиран достъп до чиста вода и бързо захранване с пречистена вода на напоителните системи и реките в съответните райони.

Автор: Милен Атанасов