Как живеят хората в Перник след 5,8 по Рихтер?

Година и половина след опустошителното земетресение, което удари Перник и околността, с магнитуд 5,8 по Рихтер, се оказва, че може би липсата на решение за свикване на Национален кризисен щаб е била пагубна в координацията на действията на институциите, които тогава работиха в името на добрата кауза, за да удовлетворят исканията на гражданите.

Тогава пострадалите домакинства бяха над 8000. Голяма част от тях депозираха молби към Междуведомствената комисия. 2900 бяха одобрените и над 4400 - отхвърлените. Над 200 къщи трябваше да бъдат срутени. Пострадаха много частни и общински имоти.

Екип на "Още от деня" беше в Перник и се срещна с Росица Наполеонова, която, заедно с майка си, посреща и тази зима във фургон. Сестрата на Росица и нейното семейство, с които са живели заедно в пострадалата им къща, са настанени в общинско жилище. Като тях са още 22 домакинства в Перник и околността.

Росица разказа, че оценката на независимите оценители за щетите на имота им е била 42 000 лв., а от Междуведомствената комисия са получили 14 500 лева. Проблемът при тях е, че документите, които са изискани от тях, за да могат да кандидатстват за дофинансиране, са предадени в Междуведомствената комисия през март. През октомври семейството получава отговор оттам, че поисканият план за укрепване на къщата трябва да бъде одобрен от общината.  След това трябва да бъде издадена заповед за укрепване. Семейството обаче продължава да чака, без да знае кога и дали това ще се случи.

За да се укрепи качествено имотът, на семейството трябва да бъдат отпуснати 48 000 лева, по преценка на строители. Росица сподели, че не може да разчита на кредит поради ниските си доходи.

Година и половина след силното земетресение в Перник надеждата почива заровена дълбоко в недрата на земята. А ние пак се срещаме с Ирина Анева - една от щастливците, получила нов дом с пари от дарителската сметка на Българския червен кръст. Нов дом без опорни стени, с оголени водопроводни тръби и трисантиметров луфт между силния вятър и входната врата, която не се различава от вътрешната.

Филеви също получават къщичка, за която вече са дали стотици левове. Добре че мъжът в семейството разбира от строителство.

Така равносметката става сложна. В началото на октомври 2012-та Българският червен кръст сключва договор с фирма-строител на сглобяемите постройки, избрана измежду 14 оферти от обществения съвет. Тя трябва да извърши монтажа на едноетажните къщи върху отлята бетонна основа, с електро- и ВИК-инсталация вътре, с тоалетна и кухня в рамките на 60 дни след разрешението за строителство.

Сега обаче сметката не излиза. Оказва се, че повреди по къщите предстои да се отстраняват. Коват се подпорни елементи, а хората закриват външните тръби с прозорци от срутените къщи.

Въпреки че в световен мащаб Червеният кръст няма практика да осигурява строеж на къщи, ръководството му твърди, че не е имало компромис нито във времето за търга, нито в избора на строител. И въпреки предварително подготвените специфики на техническата характеристика на всяка къща, уверяват, че в рамките на 5-годишния гаранционен срок неизправностите ще бъдат отстранени, а допълнителните средства за ремонт - договорени на местно ниво.

Фирмата тогава е отговаряла на критерий за най-ниска цена. Така къщите започвали от 30 000 лева и стигали до 55 000 с включено ДДС. Хората също отговаряли на критерии, а с приоритет били социално слаби и инвалиди - все такива, които трудно биха покрили строежа със собствени средства.

Цялото предаване можете да видите ТУК.