Каква оценка пише обществото на българското образование?

Каква оценка пише обществото на българското образование?
В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Дискусията в студиото на предаването беше с: Таня Михайлова, зам.-министър на образованието и науката, Явор Джонев, основател на Фондацията за образователна трансформация, Теодосий Теодосиев, дългогодишен преподавател по физика в Природо-математическата гимназия, Ралица Ковачева, журналист, автор на текста "Една майка за матурите", преподавател във факултета по журналистика, Диян Стаматов, бивш заместник-министър на образованието, директор на 119 училище "Акад. Михаил Арнаудов", Юлиян Петров, председател на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", и Адриан Николов, анализатор от Института за пазарна икономика.

Таня Михайлова: След излизането на резултатите от матурите днес е важно да се отбележи е, че резултатите по математика тази година са по-високи спрямо тези от миналата година. Те се доближават и до резултатите по български език и литература. Вървим към стесняване на разликата в подготовката по математика и по български и литература, което е изключително важно.



Явор Джонев: Не е необходимо да класираме децата и да ги подреждаме по някакви много измислени критерии като например оценка на тест по математика, резултатът от който може да се е оказал по-висок тази година, само защото е бил по-лесен. Не бива да забравяме това.



Теодосий Теодосиев: Има известна разлика между нашите матури и матурите в Германия и Русия, например. Проблемът е не само в самите матури, а в ликвидирането на възможността да се преписва и да се заимства при матурите. В Германия цяла матура се преиграва наново заради употреба на мобилни телефони. В Русия е същото. Хората си ценят живота и не искат да имат менте дипломи, което е смъртно опасно за цялото общество и за да бъде обективен критерият, трябва да бъде изключена всяка възможност за заимстване, защото при нас преписването е нещо като национален спорт.


Ралица Ковачева: Според мен е нереалистично да очакваме от матурите отговор на всички въпроси за училищното образование. Матурите не могат да покажат стандартизирани резултати за една система, която се състои от една страна от малки населени места с малки паралелки, с паралелки, съставени от деца, пътуващи от други населени места, и от друга страна имаме една София, в която са се събрали всички амбициозни родители, желаещи да пратят децата си в чужбина и се избиват за 10 училища къде с реална, къде с преувеличена слава. И ние се опитваме да измерим и двете неща с този изпит. Опитваме се да предопределим живота на едни деца, които са на 13 години.


Диян Стаматов: Националното външно оценяване след 7. клас се предопределя от избора на родителя, макар постоянно да говорим за кариерно ориентиране на учениците. Един 13-годишен ученик няма как сам да избере какво и къде да учи. Това се определя от самите родители и от средата, в която живеем. По съвсем друг начин обаче стоят нещата с държавните зрелостни изпити, които вече за десета година се провеждат по различни пътища, но, за съжаление, винаги резултатът в края е леко стресиращ за цялата ни образователна система, включително и тази година. Хубаво е да си взимаме поуки от всички грешки, които са допускани - било то за видеонаблюдение, било то за грешки в самите поставени въпроси и да не бягаме от отговорност на различните етапи, на които сме, защото повтарянето на тези грешки и мултиплицирането им, показва една много голяма слабост на цялата ни система. Държавните зрелостни изпити трябва да се променят и да се провеждат в дигитална среда в реално време, но не за всички едновременно.

Юлиян Петров: Учебниците и тяхното съдържание безспорно влияят на резултатността. Но в последните две години имаме малко по-добри резултати от матурите, което е чудесно, но разликата, за съжаление, не е фундаментална. Няма достатъчно предпоставки тя да стане такава. Матурите са мерило на образователната система.



Адриан Николов: Има известен резон да говорим и за обръщане към по-практичен елемент на зрелостните изпити, но все пак трябва да имаме предвид каква роля играят те в провеждането на образователни политики. Защото, когато обсъждам този проблем, аз отново се опитвам да се поставя на мястото на Министерство на образованието, което има ангажимент към провеждането на политики в образованието и матурите и изпитите след 7. клас са един от малкото начини, по които то успява да получи някаква обратна връзка за това дали неговите политики са успешни или не и съответно в каква посока трябва да насочат своите усилия.



Вижте цялата дискусия във видеото.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News

Последни броеве

Кой е успешният модел на партньорство между малкия и среден бизнес и държавата? 21:00, 18.05.2021 Как изглежда политическата сцена на финала на 45-тия парламент? Журналистическа дисекция на политическата ситуация 21:00, 11.05.2021 Нови правила за изборите и фейсбук политика 21:00, 27.04.2021 Ще има ли нов кабинет? 21:00, 20.04.2021 Как се намира изход в сложна политическа ситуация - в студиото личности, взимали решения в ключови моменти за страната 21:00, 13.04.2021 Какво показаха резултатите от вота и каква перспектива задават пред бъдещото управление на страната? 21:00, 06.04.2021 Ситуацията с коронавируса, помощта за бизнеса в кризата, социалните мерки на партиите 21:47, 30.03.2021 Предизборни обещания по време на локдаун, идеи и решения за промяна 21:00, 23.03.2021 Предизборна дискусия с представители на политическите сили в 44-то НС в състезание за следващия парламент 21:00, 16.03.2021
Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад